Служба на 8 септември, канон 2, песен 9, 
тропар 1.

Чудни са съдбините на израилевия народ! Само на него съвсем справедливо принадлежи многозначителното название “народ Божий”. Очакването на Месия било средоточието на цялата вяра на древните израилтяни; с името на Месия евреинът съединявал представата си за най-доброто време за своя народ. Царете и пророците желаели да доживеят до това време - и умирали, без да са получили желаното. Най-добрите от еврейския народ живеели с мисълта си в бъдещето; отличителните им черти били - любов към потомството, желание за неговото благоденствие и слава, стремеж да получат в своето поколение обещаното от Бога “семе на жената” - великия “Пророк” и “Примирител”. Бог нееднократно давал на патриарсите на израилевия народ обещание за умножаване и преумножаване на потомството им. Това обещание, като едно от най-важните, преминавало от поколение в поколение и винаги било живо в паметта на народа. Удивително ли е след това, че при израилтяните раждането на деца е било вменявано на жените за чест и слава и че те гледали на многобройното потомство като на голямо щастие и Божие благословение? От друга страна, безплодието било считано за тежко нещастие и Божие наказание. Така, Авраам се оплаквал на Бога за безплодието си; Рахил предпочитала да умре, отколкото да остане бездетна; Анна, впоследствие майка на Самуил, тъгувала неутешимо за това, че нямала деца, и в слъзна молитва просила Господа да ѝ дари син; Елисавета, майката на свети Иоан Предтеча, направо наричала безплодието си срам, укор между човеците (Лук. 1:25). И същевременно, колко често от безплодни до известно, предопределено от Бога време родители са произлизали деца, представляващи украшение на историята на Божия народ! На Авраам му се родил син Исаак, един от главните израилеви родоначалници; на Анна - Самуил, бележит ръководител на народа; на Елисавета - Иоан, велик пророк и Предтеча Господен. Същото се случило и с родителите на Пресветата Дева.

В обетованата земя, дадена от Бога на израилевия народ, в планините, заграждащи от север Ездрелонската долина, се намирал град Назарет. Той бил разположен на склона на планината и отстоял на три дни път от Иерусалим и на осем часа от Тивериада и Генисаретското езеро. В целия Стар Завет никъде не се споменава за Назарет. Той бил толкова незначителен и маловажен, че евреите не очаквали от него нищо особено и казвали: От Назарет може ли да излезе нещо добро? (Иоан. 1:46). Малко преди Рождество Христово в Назарет живеела благословената от Бога съпружеска двойка - Иоаким и Анна.

Тази съпружеска двойка произхождала от древния царски Давидов род^[1]. Прародителите от този род в течение на няколко века приемствено са заемали царския престол, докато Навуходоносор разорил иудейското царство. Като превзел столицата Иерусалим, той отвел най-добрата част от народа в плен, известен под името вавилонски. Впрочем, потомците на Давид, намирайки се в тежка неволя, макар и да нямали скиптър в ръцете, все още запазвали следи от величие. Накрая един от тях, Зоровавел, получил впоследствие разрешение не само да се завърне с народа в отечеството си, но и да възстанови разрушената иудейска столица. Иерусалим бил възобновен и народът, според възможностите, събран и устроен, но славата на царството била отминала безвъзвратно. Зоровавел продължил да управлява иудеите, докато бил жив, а след смъртта му древните права на царския Давидов дом дотолкова намалели, че за тях не се споменава нито в по-късните книги на Стария Завет, нито в другите иудейски предания. А когато израилевият народ попаднал под зависимостта на римляните и загубил своята самостоятелност, потомците на Давид били напълно лишени от предишното си величие и родът им окончателно се слял с народа.

Такова било състоянието на славния Давидов род, когато Иоаким и Анна живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Иудиното коляно и имал за родоначалник цар Давид, а Анна била най-малката дъщеря на свещеник Матан от Аароновото племе^[2]. Светата съпружеска двойка живеела в изобилие, тъй като Иоаким бил богат човек и подобно на праотците на израилевия народ имал много стада. Но не богатството, а високото благочестие отличавало тази съпружеска двойка сред другите и я направило достойна за особена Божия милост. Преданието не разказва подробно за добродетелите на Богоотците (така светата Църква нарича Иоаким и Анна, в смисъл на предци по плът на Господ Иисус Христос), но посочва специално една тяхна черта, която свидетелства, че целият им живот е бил проникнат от дух на благоговейна любов към Бога и милосърдие към ближните. Те ежегодно заделяли две трети от своите доходи, като едната трета жертвали в храма, а другата раздавали на бедните. Следвайки неотстъпно всички правила на Божия закон, те, както изповядва светата Църква, и в законовата благодат били толкова праведни пред Бога, че били удостоени да родят даден от Бога младенец. Това доказва, че по чистота и святост те превъзхождали всички, които очаквали тогава Утехата израилева.

По този начин, наслаждавайки се на душевен мир и водейки живот според духа на Божия закон, благочестивите съпрузи външно били напълно щастливи. Но безплодието на Анна, което отначало навявало тъга в семейните им отношения, накрая прераснало в печал и безпокойство на двете свети сърца. Бездетството, както бе отбелязано по-горе, било считано от израилтяните за неприятно състояние. Но то било още по-прискърбно за потомците на Давид, тъй като те, съгласно древното Божие обещание, можели да се надяват, че от тях ще се роди Спасителят на света. При безплодие тази сладостна и голяма надежда изчезвала. Много и усърдно се молели съпрузите Бог да им дари деца; но минали 50 години брачен живот, а безплодието на Анна продължавало. Това общо за всички праведници от Стария Завет неудовлетворяемо желание за по-скорошно идване на Месията в света и заедно с това тъжното убеждаване в безучастието им в общите цели и надежди на народа причинявали на Иоаким и Анна още по-силна скръб поради това, че се приближавали до старостта. Поради религиозните им чувства, поради тежестта на общественото мнение, поради сиротството на топлите им сърца, това нещастие било голямо и тежко за тях. Но праведниците го понасяли безропотно и със смирение, като с още по-голяма ревност се стараели да угодят на Бога чрез твърдо спазване на Неговия закон. Впрочем, при цялата им кротост и преданост към Божията воля, светите съпрузи не можели понякога да не се огорчават от пренебрежението, което нерядко им се случвало да търпят от сънародниците си заради тяхното безплодие. При един такъв случай това пренебрежение, изказано всенародно, дълбоко огорчило благочестивия Иоаким и го хвърлило в неутешимо състояние. На един от големите празници свети Иоаким, като стриктен изпълнител на закона, дошъл със свои съплеменници в Иерусалимския храм с намерението да принесе, според обичая си, голяма жертва на Господа и я представил може би с по-чисто и по-топло чувство, в сравнение с всички други. Но какво било удивлението на праведния мъж, когато някой си Рувим започнал презрително да отклонява жертвата му, като казал: “Защо желаеш да принесеш даровете си на Бога преди всички други? Ти си недостоен за това, понеже си безплоден”. Този неочакван упрек поразил сърцето на праведника. Сторило му се, че може би наистина е до такава степен грешен, че небесният гняв го преследва справедливо, наказвайки го с безплодие. Тази мисъл отнела от Иоаким цялата му бодрост; той излязъл от храма в състояние на дълбока скръб. “Горко ми! - казал той. - Днес за всички е голям празник, а за мен е само време на сълзи и въздишки”. За да намери поне малко утешение за себе си в това, че може би примерът на неговото безплодие не е единствен, той отишъл да погледне родословията на дванадесетте колена. Но като се уверил тук, че всички праведни мъже са имали потомство и дори стогодишният Авраам не е бил лишен от това Божие благословение, Иоаким още повече се натъжил и не пожелал да се върне у дома си, а отишъл в далечната пустиня - в планините, където пасели стадата му.

Прекарал там четиридесет дни в строг пост и молитва към Господа, като призовавал върху себе си Неговото милосърдие и умивал с горчиви сълзи безчестието си сред хората. “Няма да вкуся храна - казал той - и няма да се върна у дома! Молитвата и сълзите ще ми бъдат храна, а пустинята - дом, дотогава, докато Господ Бог израилев ме чуе и ме посети!”. “Боже на отците ми! - се молел скърбящият Иоаким. - Ти си дал син на праотеца Авраам в старините му. Удостой и мен с Твоето благословение! Дай плод на моя брак, та, макар и на преклонна възраст, да мога да се нарека баща и да не бъда отхвърлен от Теб, моя Господ!”.

Междувременно слухът за случилото се с Иоаким в Иерусалим достигнал до благочестивата Анна, която си била останала вкъщи. Като узнала подробностите, а също и това, че Иоаким се е отдалечил в пустинята и не иска да се върне у дома, тя се предала на неутешима скръб. Считайки себе си за главната виновница на постигналото ги нещастие, тя с ридание възкликвала: “Сега аз съм най-нещастна от всички! Бог ме отхвърли, хората ме укоряват, мъжът ми ме изостави! За кое да плача повече - за безплодието си или за самотата? За това, че не бях удостоена да стана майка ли, или за вдовишкото ми сиротство?”. През цялото време на раздялата с мъжа ѝ сълзите ѝ почти не изсъхвали, не хапнала трохичка хляб и подобно на майката на Самуил с мъчителна тъга умолявала Бога да я освободи от безплодието ѝ.

В такова тревожно състояние на духа веднъж Анна излязла в градината и в молитвени размисли, издигайки очи към небето, видяла сред клоните на едно лаврово дърво птиченца едва покрити с перушина. Видът на тези млади птички още повече поразил скърбящото ѝ заради безплодието сърце. “Горко на мен - казала тя, - самотната, отхвърлената от храма на моя Господ Бог и унизената пред всички израилева дъщеря! На кого приличам? Всички в природата раждат и възпитават, всички се утешават с деца; само аз не познавам това наслаждение. Не мога да се сравня нито с птиците небесни, нито със земните зверове; и едните, и другите принасят плода си на Теб, Господи; само аз оставам безплодна! Нито с водите; в бързите си струи те ще родят за Твоя слава живи същества; само аз съм мъртва и безжизнена! Нито със земята; и тя, като произрасте всякакви растения, прославя с плодовете си Теб, Небесния Отец; само аз съм безплодна като безводна степ, без живот и растения! О, горко ми, горко ми!” “Господи - продължила тя, - Ти, Който си дарил на Сарра син в старините ѝ и си развързал утробата на Анна, за да роди Тя пророк Самуил, погледни ме и чуй молитвата ми! Премахни болките на сърцето ми и развържи веригите на безплодието ми. Нека роденото от мен да Ти бъде принесено в дар и Твоето милосърдие да бъде благословено и да се прослави в него!”. Едва Анна произнесла тези думи, когато пред нея се явил Божий Ангел. “Молитвата ти е чута - казал ѝ небесният вестител, - въздишките ти прекосиха облаците и сълзите ти капнаха пред Господа. Ще заченеш и ще родиш благословена дъщеря, която ще бъде по-горе от всички земни дъщери. Заради Нея ще бъдат благословени всички земни родове, чрез Нея ще бъде дадено спасение на целия свят и Тя ще се казва Мария!”^[3]. Като чула тези думи, Анна се поклонила на Ангела и казала: “Жив Господ Бог мой! Ако ми се роди дете, ще го посветя на служение на Господа, нека да Му служи денем и нощем, като възхваля святото Му име през целия си живот”. Предишната скръб на Анна сега се е превърнала в радост, изляла се във възторжена благодарност към Бога. След като ѝ благовестил това, ангелът станал невидим^[4].

Колкото и да обичала мъжа си и колкото и да желаела по-скоро да сподели радостта си с него, света Анна се покорила на първото движение на благочестивото си сърце и побързала към Иерусалимския храм, за да благодари там на Бога и да възобнови обета си за това, че ще Му посвети очаквания плод.

Ангелът Божий, след като благовестил на Анна, се явил и на свети Иоаким в пустинята и му рекъл: “Бог прие милостиво молитвите ти; жена ти Анна ще роди дъщеря, за която всички ще се радват. Ето и знамение за верността на думите ми: иди в Иерусалим и там, при Златните порти, ще намериш жена си, на която ѝ е известено същото”.

Благоговейна радост обзела сърцето на светия старец. Той тръгнал незабавно и с богати жертви^[5] към Иерусалим и там действително на посоченото от ангела място срещнал жена си. Щом видяла мъжа си, тя притичала насреща му с възклицанието: “Знам, знам, Господ Бог щедро ме благослови; защото бях като вдовица, а сега не съм вдовица, бях бездетна, а сега ще имам чедо”. Тук те си разказали един на друг всички подробности от явяването на ангела, принесли в храма жертва на Господа и съдейки по хода на по-нататъшните събития, останали известно време в Иерусалим, за да изчакат изпълнението на полученото от тях обещание^[6].

Светите Богоотци скоро видели над себе си изпълнението на това чудно обещание. На девети декември Православната Църква празнува зачеването на Пресветата Дева от Анна и пее: “Анна сега започва да отглежда божествения жезъл (Богородица), разцъфнал с тайнствен цвят - Христос, Твореца на всички”. “Безплодната, която противно на всички очаквания роди Девицата, която пък щеше да роди по плът Бога, сияе от радост и ликува, викайки с висок глас: “Радвайте се с мен, всички израилеви колена! Аз нося рожба в утробата си и ще се избавя от укорите, че съм бездетна. Така бе угодно на Създателя, Който чу молитвата ми и изцели сърдечната ми болка, като уреди желаното от мен. Ще видят хората и ще се удивят, че съм станала майка! Ето, и аз ще родя, защото така благоволи Разкъсалият връзките на безплодието ми”.

Не можем да не благоговеем пред това чудно зачатие и да не виждаме в него необикновените и велики цели на Божествения Промисъл^[7]. Бог явно искал да подготви хората за вяра в бъдещите, още по-чудни събития - зачатието и раждането на Единородния Му Син: “Тайнството - както пее светата Църква - е предхождано от тайнство”. “Девата Майка се роди от безплодна - казва свети Иоан Дамаскин, - защото чрез чудесата трябваше да подготви пътя към единствената новост под слънцето, към най-главното от чудесата, и постепенно да преминава от по-малкото към по-голямото”. “Ако - както отбелязва свети Андрей - е велико нещо това, че ражда безплодна, то не е ли още по-удивително това, че ражда Девица?... Нужно било Този, Който е всичко и в Когото е всичко, като Господар на природата, да покаже върху прамайката Своето чудо, като от безплодна я направи майка, а после изменил и в Майката законите на природата, като направил Девата Майка и запазил печата на девството”.

И ако Иоаким и Анна още преди получаването на радостната вест превъзхождали всички по чистота и святост, то не се ли разпалили те още повече със свята ревност и преданост към Бога, когато били удостоени да получат благодатно откровение за снемането на укора от тях? А заедно с това светите им качества не привличали ли към тях в по-голяма мяра Божието благоволение и не довеждали ли върху тях благодатни дарования, подготвящи ги за чудното събитие? Ако пророк Иеремия и Господният Предтеча Иоан са били осветени от Бога преди раждането си и са се били изпълнили със Светия Дух още в майчина утроба, то още по-голямо освещение, без съмнение, е било присвоено на износването на плода в утробата на праведната Анна. Тук било подготвяно не само обичайното раждане, но заедно с това - и разкриването на тайната на премъдрия Божий съвет, скрита от създаването на света и непроницаема дори за самите ангели. Тук бил строен неръкотворен Божий кивот, било приготвяно живо жилище на Всевишния. Оттук трябвало да излезе единствената и пресвята Девица, на която, според предсказанието на пророка (Ис. 7:14), било предопределено да стане Майка на Бог-Слово. “Преславна тайна - пее светата Църква, - неизвестна на ангелите, велика за човеците и скрита от сътворяването на света! Ето, целомъдрената Анна носи в утробата си Богоотроковицата Мария, приготвяна за жилище на Царя на всички векове и за обновление на нашия род”.

След като дните на бременността изтекли, благовестието на ангела се изпълнило и на 8 септември света Анна родила дъщеря. Възторгът на родителите, освободили се от “укора за безчадието”, бил неизразим. Явното чудо на Божията милост обърнало пълните им със сълзи на благодарност очи най-напред към небето - и Иоаким благоговейно се обърнал към Всемогъщия Бог: “Ти, Който за непокорните хора направи така, че да потече вода от скалата, даряваш на благопокорните плод от безплодните им чресла, за наша радост”. Анна, в състояние на безмълвен възторг, издигайки се с душа към небето, си мислела смирено: “Ти, Който затваряш и отваряш бездната, Който вдигаш водата в облаци и даваш дъжд! Ти, Господи, ми даде от мен да израсне пречист плод от безплоден корен”. И светата Църква, споделяйки възторга на праведните Богоотци, призовава заедно с тях целия свят: “Този ден е Господен! Радвайте се, хора!”.

Преблагословената Дева, въпреки тогавашната незначителност на прочутия някога Давидов род, наследила при раждането си висока слава; родът ѝ, произхождайки от Авраам и от Давид и продължавайки много векове, включвал в себе си имена на старозаветни патриарси, първосвещеници, иудейски управници, военачалници и царе^[8]. Доблестите на прославените предци още при раждането на благодатния младенец вече украсявали името му. Но всички тези преимущества, толкова много ценени от света, скоро избледнели в лъчезарната светлина на неземната слава, която Всевишният приготвил на новородената Дева.

Свети Иоаким с най-дълбока благодарност принесъл в храма жертва на Бога, каквато можал. А когато настъпил петнадесетият ден след раждането на младенеца, то, според иудейския обичай, нарекли новородената дъщеря с името “Мария”, дадено Й от ангела още преди зачатието. Светият Младенец бил пазен и възпитаван с цялата нежност и грижливост на благочестивите си родители и с всеки изминал ден видимо укрепвал. Преданието разказва, че когато Пресветата Дева навършила шест месеца, майка Й Я поставила на земята, за да опита дали ще може да стои, и Преблагословената, като направила седем крачки, се върнала в майчините обятия. Тогава света Анна Я взела на ръце и казала: “Жив Господ Бог мой! Няма да ходиш по земята, докато не Те въведа в Господния храм”. И като направила специален кът в спалнята, където било забранено влизането на всичко нечисто, Анна избрала непорочни еврейски дъщери, за да се грижат за благословеното ѝ детенце. Когато Мария станала на една годинка, Иоаким направил голям прием и поканил на него свещеници, книжници, старейшини и много народ. На този прием той поднесъл дъщеря си към свещениците и те, благославяйки я, казаха: “Боже на отците ни! Благослови това дете и му дай славно и вечно име във всички родове!”. Присъстващите отговорили: “Да бъде! Амин!”. След това той поднесъл дъщеря си към първосвещениците, които също Я благословили и казали: “Всевишни Боже! Погледни това дете и го благослови с най-висше благословение, което да няма равно на себе си”. А самата Анна с радост възкликнала: “Ще запея песен на Господа, моя Бог; Той погледна милостно към мен и като премахна укора на враговете ми, ми даде плод на правдата, единствен и скъпоценен пред Него”. И отнесла младенеца в спалнята, отново излязла при гостите и им прислужвала^[9].

Когато Мария станала на две годинки, свети Иоаким искал да изпълни над благодатната си дъщеря обета за посвещаването Й на храма; но света Анна, поради нежни майчини чувства, и поради страх, че на детето може да му домъчнее за дома и може да започне да търси родителите си, уговорила съпруга си да отложат това посвещаване с още една година. През това време в благословения младенец Дева започнали вече да се развиват силите на ума и сърцето, които изпреварили възрастта, и родителите Й започнали все по-често и по-често да Й внушават, че Тя се е родила вследствие на техните молитви, че Тя е посветена на Бога още преди раждането си и като Божие дете, трябва да се раздели с тях и да бъде при Бога в храма; че там ще Й бъде много по-добре отколкото при тях, и ако Тя обича Бога и следва закона Му, то Бог ще направи за Нея много повече, отколкото биха направили баща Й и майка Й! Така светите Иоаким и Анна подготвяли своя младенец за посвещаване на Бога.

^[1] В Евангелието (Лук. 1:32, 27; Иоан. 7:42) има косвено указание за произхода на Пресветата Дева от царския Давидов род; малко по-ясно е при апостол Павел (Рим. 1:3; 2 Тим. 2:8; Евр. 7:14). Но най-древните Отци на Църквата определено казват, че Мария е била от рода и племето на Давид. Така свети Игнатий Богоносец пише: “Синът Божий, по Божие устроение, се роди от Мария, от Давидовото семе, след слизане на Светия Дух”. Светият мъченик Иустин Философ нарича Пресветата Дева произхождаща “от Давидовия род”. Св. Иоан Златоуст също доказва, че Пресветата Дева е произхождала от Давидовия род. В службите на Православната Църква от 8 и 9 септември има много указания за това, че Пресветата Дева е произхождала от Давидовия род. От родословната таблица (Мат. 1:6-16) се вижда, че и годеникът на Пресветата Дева Иосиф също произхожда от Давидовия род. По този начин и Мария, и Иосиф са били потомци на Давид, само че по различни линии; и мнозина учени тълкуватели на Свещеното Писание, признавайки родословието в Евангелието от Матей безспорно за Иосифово, считат родословието в Евангелието от Лука за Мариино. Св. Иоан Златоуст казва, че при евреите мъж “не можел да си вземе жена не само от друго коляно, но дори и от друга фамилия, тоест от друг род”, и че “Иосиф, произхождайки от дома и фамилията на Давид, си взел жена от своя род”. С тези думи светият Отец показва, че родословието на Евангелист Матей, посочвайки предците на Иосиф, заедно с това има отношение и към Дева Мария: “за да знаем - казва светият Отец - коя е Мария и откъде е родом... Евангелистът е съставил родословие на Нейния годеник и е обяснил, че той е от Давидовия род; от това се вижда, че и Девата също е произлязла оттам: защото... праведникът не искал да си вземе жена от друго място”. А на въпроса, защо Евангелистът не излага направо родословието на Пресветата Дева, светият Отец отговорил, че “при иудеите не е имало обичай да съставят родословия на жени”. Свети Андрей Критски в словата си пространно доказва, че Пресветата Дева е произхождала от Давидовия род.

^[2] По-големите сестри на праведната Анна се наричали Мария и Совия. Совия имала дъщеря Елисавета, която впоследствие се омъжила за свещеник Захария и станала майка на Господния Предтеча, така че Елисавета била първа братовчедка на Пресвета Дева Мария, а Кръстителят Иоан - втори братовчед по плът на Христа. Тук е уместно да кажем и няколко думи за личността на света Мария Клеопова, която в Евангелието от Иоан също е наречена сестра на Божията Майка. В Чети-минеите на свети Димитрий Ростовски (27 април) намираме указание, че Мария Клеопова е била дъщеря на Иосиф, годеника на Пресветата Дева, и се омъжила за неговия роден брат (и неин чичо) Клеопа, поради което и се нарича Мария Клеопова. Когато Пречистата Дева, като сгодена за Иосиф, дошла в дома му, тя заварила дъщеря му Мария още девица и я обикнала, и живяла с нея като със сестра. По такъв начин Мария Клеопова се явява сестра на Божията Майка не в собствен смисъл, не по плът, а по добри родствени отношения. Паметта ѝ, според древния месецослов, се чества на 23 май. Впрочем, други тълкуватели мислят, че евангелист Иоан не я счита за сестра на Божията Майка. Те казват, че в думите му: При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина се споменават не три жени, а четири, и за сестра на Майката на Господ тези тълкуватели считат Саломия, майката на Заведеевите синове, която евангелистът не назовал по име поради същата причина, поради която и самият себе си не нарича в Евангелието по име. А Саломия, според тях, наравно с Елисавета е била първа братовчедка на Дева Мария. Накрая ще отбележим, че при евреите братя и сестри наричали роднините въобще.

^[3] Светите Отци казват, че думата “Мария” означава “господарка”; така, блажени Теофилакт отбелязва: “Мария означава господарка”. Св. Иоан Дамаскин казва: “Благодатта” (така се тълкува името Анна) ражда господарката (което означава името Мария)”

^[4] С ангелски явления във времената на Стария Завет са били удостоявани понякога и други жени, например Мариам, сестра на Моисей и Аарон, майката на Самсон и др. Били са удостоявани също и с дар на пророчество, например същата Мариам, Девора, Анна - майката на Самуил, и др. Всичко това показва, че сред еврейския народ е имало жени, достойни за откровения, и че тогава, също както и в християнството, в някои случаи Божествената благодат не е правела разлика между мъжкия и женския пол по отношение на извънредните дарования. В Стария Завет жените, също както и мъжете, били допускани до участие в жертвоприношенията и до молитва пред скинията, и можели да дават обет пред Бога, без да се изключва и обетът на назорейството.

^[5] Преданието разказва, че Иоаким взел със себе си в Иерусалим от стадата си 10 чисти и непорочни женски агнета за жертва Богу, 12 млади телци за свещениците и старейшините и 100 мъжки ярета за народа.

^[6] Нищо не ни пречи да допуснем, че праведните Богоотци, макар обикновено да живеели в Назарет, са могли да имат жилище и в Иерусалим, за случаите на нерядкото им идване в този град. По-късно в Иерусалим бил издигнат храм и женски манастир, според местното предание, именно там, където се намирал домът на Богоотците.

^[7] Считаме, че не е излишно да отбележим, че светата Православна Църква, празнувайки на 9 декември “зачатието на света Анна, когато бе зачената Пресвета Богородица”, и наричайки го “преславно и свято” зачатие, “неизвестна на ангелите и на човеците, велика, скрита още от създаването на света тайна”, при все това е твърде далеч от мисълта да го счита за непорочно или по-точно за безсеменно. Учението за “непорочното” зачатие на Пресвета Богородица се е появило в западната църква през IХ век; но нямайки основание нито в Свещеното Писание, нито в Свещеното Предание, не било приемано еднакво и в самата римска църква и срещайки не по-малко противници, отколкото защитници, на Тридентския събор не получило определеност и в богословските системи било считано за мнение. На 8 декември 1854 година папа Пий IХ издигнал това мнение до степен на догмат, въпреки смисъла на цялото Свещено Писание и (на съчиненията) на светите Отци на Църквата. Против новоизобретения догмат се появили силни възражения и понастоящем е достатъчно добре доказано на какви слаби основания се крепи той. Самите римокатолици осъзнават, че в Свещеното Писание липсва ясна опора за този догмат: “Без заобикалки се съгласяваме - казват те, - че мисълта за непорочното зачатие не може да бъде изведена от Богооткровените догмати. Божественото Писание, трябва да кажем истината, не твърди ясно, че на Мария ѝ е било присвоено такова необикновено преимущество”. Свещеното Писание ясно признава за непорочен и безгрешен само Господа Иисуса Христа, Богочовека, заимствал плътта Си от Пречистата Дева Богородица, след слизане на Светия Дух, а светите Отци, от друга страна, единодушно твърдят, че Пресвета Дева Богородица е била зачената, макар и чудесно - от безплодни родители, не свръх законите на обикновеното човешко раждане. “Дева Мария, - казва свети Епифаний - не е имала по-друг произход от всички смъртни и се е родила, подобно на тях, от баща и майка. Макар от историята и от преданието да е известно, че на баща ѝ Иоаким свише му е било възвестено в пустинята: “Жена ти ще зачене”, това съвсем не трябва да се разбира в смисъл, че зачеването се е извършило уж без брачно съжителство”. “Измежду всички родени от жени - казва свети Амвросий - съвършено свят е само Един - Господ Иисус Христос, Който поради особения, нов начин на непорочно раждане, не изпитал предварително земната увреденост”. Светата Православна Църква допуска, че Пресветата Дева се е родила по обикновения закон на човешкото раждане, но заради тайната на въплъщението на Бог - Слово е била “предварително очистена от Светия Дух”; “и се всели в девическа утроба, предварително очистена от Духа” - пее тържествено тя на празника Благовещение. Св. Григорий Богослов казва за Господ Иисус Христос, че Той бил “носен в утробата от Девица, предварително очистена по душа и по тяло от Духа”. В нашата (руската - б. пр.) литература има няколко обширни разсъждения против римския догмат. Ще поместим тук едно кратко мнение на професор И. М. Скворцов от Киевската духовна академия за непорочното зачатие на Пресветата Дева: “Евангелието свидетелства, че Светият Дух слязъл върху Светата Дева и Я осенил, и вследствие на това Ражданото от Нея е свято, съвършено чисто, безгрешно. Нужно ли е поради това и самата Света Дева да се е родила без порок? Роденото от Нея е свято не вследствие на това, че Тя е била свята по рождение, а вследствие на слизането върху Нея на Светия Дух. Преданието свидетелства, че на Божията Майка Й е била необходима подготовка в храма от 3-годишна възраст. Първородният грях не могъл да се развие в Нея със сила. Възпитанието на храма очиствало в Нея всичките Й сили. Окончателното освещение станало в деня на благовещението. Но как е очистен първородният грях, когато още не било извършено изкуплението? Това е тайна на благословеното Семе на Жената, приготвено от сътворяването на света. Благодатта на Светия Дух могла да постави в мига на зачеването на Сина Божий цялото същество на Божията Майка на такава висота на смирението и благоговението, че в зачатието не участвало нищо повредено - човешко”. (Дневник прот. И. М. Скворцова, К. 1866 г., с. 73). На любознателните читатели препоръчваме да се запознаят с мнението на Московския митрополит Филарет за този догмат в неговите “Письма к архимандриту Антонию” (“Писма до архимандрит Антоний”), т. IV, с. 16.

^[8] Племенният бит на евреите естествено съдействал за запазването у тях на родовите предания и на уважението им към предците. Всяка фамилия с благоговение почитала и пазела имената на предците си, и особено на родоначалниците, от което и произлязло обичайното обръщение към Бога със споменаване на великите патриарси: “Боже на Авраам, Исаак и Иаков”.

^[9] Забележително е, че в Назарет няма никакво предание за раждането в него на Пречистата Дева Мария; там не се посочва място на Нейното раждане. Напротив, древното предание посочва като родно място на Приснодевата Сепфорис, бедно селце близо до Назарет.