УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

15 август, велика вечерня, стихира 1 
на Господи воззвах

Като се върнала от Елеонската планина, Божията Майка започнала да се подготвя за кончината Си. Най-напред разказала на осиновения от Неяапостол Иоан за полученото благовестие и му показала клонката, донесена от Архангела, като завещала да я носят при погребението пред ковчега Й. Като уведомила всички домашни за предстоящата Си кончина, Тя наредила да украсят спалнята и леглото Й, да прикадят тамян, да запалят свещи и да приготвят всичко необходимо за погребението. Иоан незабавно изпратил до свети Иаков, брата Господен, първия Иерусалимски епископ^[1], и до всички сродници и близки известие за наближаващата кончина на Божията Майка с уточняване и на самия ден; а свети Иаков предуведомил за това всички верни не само в Иерусалим, но и в околните градове и села. Всички роднини на Божията Майка и множество християни и от двата пола се стекли от всички страни в дома на Иоан.

Пресветата Владичица съобщила на всички това, което била чула от Ангела, и в потвърждение на думите Си показала райската клонка, която сияела с небесна светлина. Всички, които били дошли при Нея, плачели горчиво и изпълвали с воплите и риданията си целия дом, умолявайки Владичицата, като обща Майка на всички, да не ги оставя сираци. Пресветата Дева ги увещавала да не плачат, а по-скоро да се радват за кончината Й, като казала, че като се яви пред Божия престол и като беседва със Сина Си, Тя ще умолява Неговата благост за всички, които живеят на земята, и не само няма да ги остави сираци, но и ще ги посещава и охранява, също както ще посещава и пази целия свят, като винаги ще помага на бедстващите. Наред с утешителните за човечеството обещания Божията Майка не пропуснала да се разпореди относно имуществото и погребението Си. Тя завещала да дадат двете Й дрехи на двете бедни вдовици, който Й служели с усърдие и любов и били издържани от Нея; а също така обявила волята Си: тялото Й да бъде погребано в Гетсиманската пещера, където почивали светите Й родители и праведният Й обручник^[2].

Докато Божията Майка казвала желанията Си и утешавала намиращите се при Нея, всички чули шум и видели облаци, които обкръжили къщата. Това били облаците, на които, по Божия заповед, апостолите, грабнати от ангелите от различните страни, в които проповядвали Евангелието, били докарани в Иерусалим, до дома на Божията Майка, за да Й въздадат чест при погребението. “Очевидците и служителите на Словото - възпява светата Църква - трябваше да видят и успението на Майка Му по плът, та не само да видят възнесението на Спасителя от земята, но и да засвидетелстват преставянето на Родилата Го; затова, като се събраха отвсякъде чрез Божествената сила, достигнаха до Сион”. Това чудно пренасяне на апостолите било твърде знаменателно по отношение на личността на Божията Майка: “Този, Който на облаци - изяснява светата Църква - светло събра от всички краища на света Своите божествени апостоли край Твоето тяло, Чиста, Те показаха пред всички като Богородица и като страшен и преукрасен палат”. “Те долетели и се събрали от различни страни - казва свети Иоан Дамаскин - подобно на облаци и на орли, за да послужат на Божията Майка”.

Като се видели един друг, апостолите се зарадвали и с недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на едно място. В това време при тях излязъл свети Иоан Богослов и като ги поздравил през сълзи, им казал, че на Пресвета Богородица Й е дошло време да отиде при Господа. Светите апостоли разбрали, че Господ ги е събрал, за да присъстват на блажената кончина на Пречистата Му Майка и на славното погребение на пресвятото Й тяло; разбрали и ги обзела дълбока скръб. Като влезли в къщата, те видели Божията Майка, благолепно седяща на леглото, изпълнена с духовно веселие, и Я поздравили така: “Благословена си Ти от Господа, Който създаде небето и земята”. Пречистата им отговорила: “Мир вам, избрани от Господа братя!”, и попитала апостолите как са се появили тук. Те Й разказали как Божият Дух грабнал всекиго от тях от мястото на проповедта и по въздуха на облаци ги докарал тук. Като прославила Бога за това, че чул молитвата Й и изпълнил желанието на сърцето Й - да види светите апостоли при кончината Си, Пресветата Дева им рекла: “Господ ви доведе при Мен за утеха на душата Ми. За нея вече настъпи определеното от Моя Създател време за раздяла с тялото, според закона на човешката природа, подлежаща на смърт”. На тези думи светите апостоли Й отговорили със сърдечна скръб: “Владичице! Ние гледахме на Теб като на Самия наш Владика и Учител. Ти бе за нас истинско утешение. Как сега да понесем скръбта и горестта на сърцата ни, когато се лишаваме от Твоето присъствие на земята между нас? По волята на родения от Теб Христос Бог Ти преминаваш от земята към небесните. Радваме се за изпълняващото се върху Теб Божие решение, но и скърбим за това, че оставаме сираци и че вече не ще Те видим тук, нашата Майка и Утешителка”. При това апостолите горчиво плачели. Благодатната ги утешавала така: “Не плачете, приятели и Христови ученици! Не смущавайте със скръбта си Моята радост; но по-добре се радвайте заедно с Мен за това, че отивам при Моя Син и Бог. Отнесете тялото Ми в Гетсимания, предайте го там на обичайното погребение и се върнете към очакващата ви проповед на Евангелието. А Мен, ако бъде угодно на Господа, ще можете да Ме видите и след успението Ми”. По време на тази беседа се явил и свети апостол Павел, избран съсъд на Божията благодат; той пристигнал след другите, но по същия чудесен начин. Като паднал в нозете на Пресветата Дева, той Й се поклонил и Й казал: “Радвай се, Майко на Живота! Макар да не съм виждал Христа в плът, като гледам Теб, сякаш виждам Самия Него”. Заедно със свети апостол Павел се явили и неговите ученици: Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивни^[3], Тимотей и други апостоли от числото на 70-те. Светият Дух ги събрал всички, за да бъдат удостоени с благословение от Майката Господня и за да бъде по-благолепно Нейното погребение. Тя извиквала по име всекиго от тях, благославяла го, хвалела вярата и трудовете им в делото на проповядването на Христовото Евангелие, пожелавала на всекиго вечно блаженство и се молела заедно с тях за мира и благоденствието на целия свят.

Но ето, настъпил 15-ият ден на август и този силно желан и благословен трети час на деня, в който било определено да стане преставянето на Божията Майка. Множество свещи горели в къщата. И светите апостоли, прославяйки с песнопения Бога, застанали около благолепно украсения одър, на който лежала Божията Майка и се молела в очакване на Своята кончина и на идването на силно желания Неин Син и Господ. Внезапно блеснала неописуема светлина на Божествената слава, пред която горящите свещи помръкнали. Тези, които видели това, се ужасили; покривът на къщата като че ли изчезнал в лъчите на Небесната светлина и слязъл Сам Царят на славата - Христос, заобиколен от десетки хиляди ангели, архангели и други безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, които някога са предвъзвестили за Пресветата Дева, и се приближил до Пречистата Си Майка. Щом видяла Сина Си, Тя с радостен възторг произнесла думите на Боговдъхновената Си песен: Душата Ми величае Господа и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си! И като станала от леглото Си, Му се поклонила. А Той, гледайки Я с изпълнени с Божествена любов очи, Й рекъл: “Ела, мила Моя, ела, любима Моя, ела, прескъпа Моя перло, и влез в жилището на вечния живот”. “Благословено да е славното Ти име, Господи Боже мой! - отговорила, като Му се поклонила, Пресветата Дева. - Ти благоволи да избереш Мен, смирената Твоя рабиня, за да послужа на Твоята тайна! Спомни си за Мен, Царю на славата, в безкрайното Си царство! Ти знаеш, че съм Те възлюбила с цялото Си сърце и че вярно съм опазила повереното Ми от Теб съкровище. Приеми сега духа Ми с мир и Ме защити от тъмната област, така че никакъв вражески устрем да не Ме докосне”. Господ Я утешил с пресладки думи да не се бои от сатанинската сила, стъпкана вече от нозете Й, и любезно Я приканил да премине с дръзновение от земята към небето. Като отговорила радостно: “Готово е сърцето Ми. Нека Ми бъде по думата Ти”, Тя легнала на леглото и гледайки пресветлото лице на Господ - прескъпия Неин Син, без никакво телесно страдание и сякаш заспивайки сладко, Тя предала пресвятата Си душа в ръцете Му.

“И тъй като Приснодевата носила на ръце Сина Божий по време на земното Му младенчество, като отплата за това, Синът Божий носи душата Й на ръце в началото на небесния Й живот”^[4].

Ако душата на праведния Лазар е била носена към лоното Авраамово от ангели, то не е ли било приготвено много по-славно възшествие на небето на пречистата душа на Божията Майка! Наистина, тази гледка е била дивна не само за апостолите, но и за самите небесни сили. Съпровождайки с благоговеен страх чистата душа на Богоневестата, като Небесна Царица, те възкликвали: “Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените!”. “Ето Всецарицата Богоотроковица дойде, отворете вратите и премирно повдигнете Майката на вечносъществуващата Светлина. Защото заради Нея стана спасението на всички човеци; не можем да погледнем към Нея и сме немощни да Й въздадем достойна чест”. “Да се отдръпнат въздушните духове, да отстъпи и самият светоуправник, да падне посрамен, като види Божията Майка възнасяна”. “Небесните врати се извисиха... като посрещнаха Богородица, Херувимите застанаха отзад с веселие и Серафимите с радост Я прославиха”.

От небесната висота Пресветата Дева гледала с нежна любов на Майка на целия християнски свят към останалите на земята вярващи и с дръзновения глас на Майка казала на Родилия се от Нея: “Запази вовеки тези, които си Ми дал”.

Апостолите, удостоени да видят това славно издигане на Божията Майка на небето, с трепет го следели с поглед, както следели някога възнасящия се от Елеонската планина Господ. Като дошли на себе си от възторга, те заобиколили одъра и с благоговейно умиление гледали пречистото тяло на Богородица. Един от предишните ни светители - митрополит Григорий († 1420 г.), вярно е схванал чувствата на апостолите и ги е предал прекрасно: “Апостолите застанаха около свещения одър и възпяваха, говорейки като ангели. И Петър, с топлотата на своята вяра, обливан в сълзи, казваше:

“О, вместилище на Божеството, как така Те виждам лежаща бездиханна? И се удивлявам как гробът ще побере Теб, побралата Онзи, Когото небето не може да побере! Как ще Те покрие камък, Покрове на човеците? Как ще понесем преставянето Ти, Надеждо наша след Господа? Каква песен да Ти изпеем? Каква надгробна реч да Ти принесем? Как да Те наречем? На какво да Те уподобим? На кое първо да се удивим - на девството ли, или на безсеменното зачатие, или на безболезненото и неизказано раждане? Защото Ти надмина мярката на всяка чистота. Ти се показа като Владетелка на серафимите и Царица на херувимите, и Господарка на всяка видима и невидима твар. Какво да кажем за Теб? С какво миро да Те изпратим, небесна Мироприемнице? Недоумявам и се удивлявам: как Одърът на великия Цар лежи бездиханен на малък одър!”

Като пое възпяването от Петър, Павел - избраният съсъд, целият - в изстъпление, целият грабнат в екстаз, целият обожен, каза:

“О, чудо! Как се затвориха девствените очи, привикнали още от пелените да виждат ангели? Как Кърмителката на Живота бе прегърната от смъртта? Как не се запази безсмъртна, как бе запазена с непокътнато девство и след раждането? Как небесната Стълба, по която Бог слезе при човеците, отива да се затвори в гроб? Как превисоката и голяма Божия планина, в която Господ се всели докрай, лежи на малък одър? Как вечноцъфтящият жезъл сега изглежда увяхнал? О, преславна гледка! О, непостижима тайна! О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!... Защо отлетя от нас, Твоите раби, Гълъбице чиста? Защо се отдалечи от нас, Гургулице сладкогласна? Кого да погледнем сега? Кой ще ни проговори? Кой ще утеши скръбта ни от иудейските притеснения? Защото, като гледахме Теб, мислехме, че виждаме Онзи, Който неизказано изгря от Теб. Спасителят се възнесе; и ние възложихме цялата си надежда на Теб, и сладко понасяхме трудовете и гоненията за проповядването на истината. А сега ни сполетя крайно сирачество. Как угасна внезапно, Светилниче на Незалязващата Светлина? Но това, което се случва с Теб, е Божий промисъл, а не победа на смъртта; смъртта, умъртвена от Твоя Син, не би могла да се докосне до Теб, Майката на Живота. Но за да не бъде счетена истината на въчовечаването за привидение, Ти, подобно на безсмъртния Ти Плод, отдаваш дълга Си към естеството”.

Освен апостолите и 70-те ученици, там бяха и други трима преблагословски мъже: Дионисий, Иеротей и Тимотей, които пееха погребални песни, като казваха : “Върви, Владичице, върви, та както освети земята с раждането Си, така ще осветиш и въздуха с преминаването Си. Върви, Всецарице, върви, да станеш участничка в онова вечно, или по-добре да кажем - предвечно и нямащо край царство на Твоя Син и Бог. Възнеси се със слава, и не рабски на колесница - като Илия, а майчински - на Синовните ръце. Защото, как Този, Който в закона е казал: Почитай баща си и майка си, няма да почете Родилата Го - Теб, и няма да понесе Носилата Го? Да се отворят пред Теб небесните двери с голямо удивление! Да Те повдигнат, Дево, херувимите! Да Те възпеят серафимите! Да те прославят силите! Да тичат пред Теб престолите, гледайки Теб, Неописуемия Престол. Върви, Невесто невестна, на небесен брак!”

Това и много други неща, които никой не може по достойнство да изрече, богословстваха тези чудни мъже, изпращайки Майката на живота към гроба”^[5].

Благодатното лице на Божията Майка, “осветено от красотата на Божеството, сияело със славата на Божественото девство”, а от тялото Й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно е и успението Й, както пее и светата Църква: “Бог на вселената показва върху Теб, Царице, чудеса, превишаващи законите на природата: и през време на раждането Той запази девството Ти, и в гроба запази тялото Ти от разложение. Целувайки благоговейно и със страх пречистото тяло, апостолите се освещавали от докосването до него и усещайки в сърцата си действието на неизказана благодат, се изпълвали с духовна радост. За по-голяма прослава на Божията Майка, скоро се появили знамения на всемогъщата Божия сила - на изцеления на глухи, неми, слепи, хроми и различни недъгави, които с вяра и любов се докосвали до свещения одър.

Като оплакали своята загуба на земята, но и като се утешили духовно от придобиването на всесилна Застъпница и Молитвеница на небето пред Бога, апостолите пристъпили към погребение на Богоприемното тяло на Пресветата Дева. Светите Петър, Павел и Иаков, заедно с другите главни апостоли, понесли на раменете си одъра, на който лежало пречистото тяло. Свети Иоан вървял най-отпред с райското светозарно клонче; а другите светии и множество вярващи съпровождали одъра със свещи и кандила, пеейки свещени песни. Апостол Петър започнал да пее псалма Когато Израил излезе от Египет (Пс. 113), и други тържествени химни, и всички в един глас сливали с него гласовете си, повтаряйки след всеки стих: “Алилуя!”. Но - казва свети Дионисий - “великият Иеротей превъзхождаше всички извършители на свещените Тайни. Той бе сякаш излязъл от тялото си и целият се изливаше в песнопенията, така че, като виждаха чувството, което влагаше в пеенето, всички - и познати, и непознати - го считаха за Боговдъхновен”. В този ред това величествено шествие потеглило от Сион, насочвайки се през Иерусалим към Гетсимания. При потеглянето над пречистото тяло на Божията Майка и над всички съпровождащи Я внезапно се появил обширен и светозарен облачен кръг, подобен на венец, и към хора на апостолите се присъединил ангелски хор: радостното и пресладко пеене на небесните сили, които прославяли Божията Майка, било чувано от присъстващите и хармонично пригласяло на земните гласове. Този кръг с небесни певци и сияние се носил по въздуха и съпровождал шествието до мястото на погребението.

Невярващи жители на Иерусалим, поразени от необикновеното величие на погребалното шествие и озлобени от почестите, въздавани на Майката на Иисус, донесли за това на първосвещениците и на книжниците; а те, горейки от завист и отмъщение към всичко, което им напомняло за Христа, изпратили слугите и войниците си, за да разгонят участниците в погребалното шествие и да изгорят тялото на Мария. Разбуненият народ и войниците се устремили с ярост срещу християните. Но облачният венец, който съпровождал шествието по въздуха, се спуснал към земята и го заградил като със стена. Преследвачите чували стъпки и пеене, но не виждали никого от участниците в шествието. Мнозина от тях, поразени от слепота, се блъскали в къщите и стените и се наранявали.

Преданието свидетелства и за друго чудно събитие, съпровождало погребението на Пресвета Богородица. Един иудейски свещеник на име Антоний минавал по пътя, по който вървяло шествието. Когато облакът се вдигнал нагоре, той ясно видял светите апостоли и всички верни, които тържествено изпращали тялото на Богородица. Сърцето му се изпълнило със завист, предишната злоба против Христа закипяла в него и той възкликнал: “Ето какви почести въздават на тялото, което роди измамника, разорил закона на отците ни!”, и с тези думи, бидейки силен по тяло, яростно се хвърлил към одъра, с намерението да го прекатури на земята. Но едва докоснал с ръцете си одъра, когато един ангел му отрязал и двете ръце с невеществения меч на Божието отмъщение. Отсечените им части залепнали към одъра, а Антоний паднал на земята с вика: “Горко ми!”. Апостол Петър спрял шествието и казал на Антоний: “Ти получи това, което заслужаваше. И така, убеди се сега сам, че Господ е Бог-отмъстител и че не се бави! Ние не можем да изцелим раните ти, освен ако нашият Господ Иисус Христос, против Когото вие несправедливо се надигнахте и Когото убихте, не даде съгласието си за това. Но и Той не ще поиска да те изцели, докато не повярваш в Него с цялото си сърце и не изповядаш с уста, че Той е истинският Месия - Синът Божий!”. Тогава Антоний, като станал от земята, възторжено произнесъл: “Вярвам, че Иисус е предвъзвестеният от пророците Спасител на света, Христос! Ние и по-рано виждахме, че Той е Синът Божий. Но помрачени от завист и злоба, не поискахме да признаем в Него величието на Бога и несправедливо Го доведохме до позорна смърт. А Той чрез силата на Божеството възкръсна на третия ден и посрами нас, които Го мразехме! Напразно се опитвахме да потулим възкресението Му, като платихме много пари на стражата. Не успяхме да спрем славата, разпространила се навсякъде за Него”. Като чули тази гласна изповед и като видели искреността на разкаянието на грешника, светите апостоли се зарадвали духовно и свети Петър наредил на Антоний с усърдна молитва към Пресветата Дева да долепи останките от ръцете си до частите, висящи на одъра. След като изпълнил това, ръцете се сраснали и се изцелили и на мястото на отсичането останал само малък белег. Тогава Антоний паднал по лице пред одъра на Божията Майка и стоейки на колене, започнал да Я облажава с много похвали, цитирайки пророчества от Свещеното Писание за Нея и за Сина Й. Като се присъединил към шествието, Антоний вървял с него до Гетсимания, пеейки от дълбините на прогледналото си сърце хвалебни песни на Божията Майка. Също и поразените от слепота войници и хора, докосвайки се с разкаяние до одъра на Богородица, получавали духовно и телесно зрение. Благодатната Дева не пожелала да оскърби никого при успението Си, а утешавала и радвала всички, без да изключва даже и враговете Си.

Когато шествието достигнало до Гетсимания, там с нов плач и стенания започнало последното целуване на пречистото тяло. Едва привечер светите апостоли успели да го положат в гроба и да затворят входа на пещерата с голям камък^[6]. Те останали три дни на мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и песнопения; и през цялото това време, както и преди, във въздуха се чувало ангелско пеене, облажаващо Пренепорочната Дева!

На апостол Тома, който със своето съмнение съдействал за по-голямото удостоверяване на славната истина на Христовото възкресение, му било съдено да послужи на откриването на възкресението и на Пресвета Богородица. По премъдър Божий промисъл, Той не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Като пристигнал на третия ден в Гетсимания, този любознателен Христов ученик се хвърлил с вопъл и отчаяние пред гробната пещера и високо изразил съжалението си за това, че не е бил удостоен с последно благословение от Божията Майка и прощаване с Нея. В сърдечната си жал към него апостолите решили да отворят пещерата и да му доставят утешение - да се поклони пред светите останки на Приснодевата. Но какво било удивлението им, когато видели, че пречистото тяло на Богородица вече го нямало там, а лежали само погребалните Й повивки, от които се разливало чудно благоухание!^[7] Като целунали с благоговение останалата в гроба света плащаница, те помолили Господа да им открие волята Си относно пречистото тяло на Богородица. И ето, същия ден вечерта, когато апостолите и онези, които били с тях, се събрали, за да се подкрепят с храна, Самата Небесна Царица разрешила недоумението им. Според преданието, от деня на възкресението на Господ на трапезата на апостолите оставало едно незаето място и на него, в памет на Иисус Христос, поставяли част от хляба, която се наричала “част на Господа”^[8] след края на трапезата всички участвали в нея ставали, благодарели на Бога за това, че ги е нахранил, и като издигали Господнята част, славели великото име на Пресветата Троица, като накрая произнасяли молитвените думи: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!”, и после изяждали Господнята част, приемайки я като Божие благословение. По време на Гетсиманската трапеза апостолите мислели и беседвали само за това, че тялото на Божията Майка не било в пещерата; и като вдигнали по обичая си частта на Господа, започнали да пеят хвалебни химни на Пресветата Троица. Внезапно се чуло ангелско пеене; и когато повдигнали очите си нагоре, видели Пречистата Дева, стояща във въздуха, заобиколена от небесни сили и сияеща с неизказана слава. Тя им казала: “Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни!”. Това явление така зарадвало апостолите и всички, които били с тях, че всички те възкликнали: “Пресвета Богородице, помагай ни!”^[9]

След това не останало никакво съмнение, че гробът на Пресветата Дева станал “стълба към небето” и че - както се изразява светата Църква - “Иисус, Нейният Син и Спасителят на душите ни, като се възнесе на небесата, възнесе” и Нейното тяло. Всички се уверили, че Божията Майка е възкресена на третия ден от Господа и е възнесена с пречистото Си тяло в небесната слава. Като взели оставената в гроба света плащаница, за да уверят отсъствалите и да утешат скърбящите, светите апостоли се върнали с радостната вест в Иерусалим, след което отново се пръснали по различни страни на света, за да проповядват Евангелието.

Светата Църква нарича кончината на Божията Майка “успение”, а не смърт, защото смъртта, като връщане на земята на нейната пръст, а духа - на Бога, Който го е дал, не докоснала Благодатната. “В Теб, Дево чиста - пее светата Църква, - са победени законите на природата: при раждане се запазва девството и смъртта се съчетава с живот; оставайки след раждането Девица и след смъртта жива, Ти, Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие”. Тя само заспала, за да се събуди в същия миг за вечноблажен живот и след три дни се заселила с небесното Си тяло в небесното нетленно жилище. Заспала сладък сън след тежкото бодърстване на изпълнения Й със скърби живот и “се представила пред Живота”, тоест пред Извора на живота, като Майка на Живота, избавяйки чрез молитвите Си от смърт душите на хората, вселявайки в тях чрез успението Си живо предусещане на вечния живот. Наистина, “гробът и смъртта не удържаха незаспиващата в молитвите Богородица и непоклатимата надежда в застъпничеството”.

“Вярата на християните във възнесението на Божията Майка на небето е истинна. Ако Енох от допотопния свят и пророк Илия от подзаконовия свят са били грабнати на небето с плът, то нима Пречистата плът на По-почитаната от херувимите и несравнено По-славната от серафимите е предадена на тление? Не, това е невъзможно! В нито едно кътче на християнския свят няма дори и най-малка частица от мощите на Божията Майка; това означава, че вярата във възнасянето Й на небесата заедно с пречистата Й плът е твърде древна и е съвременна на апостолите и на мъчениците. Поясът на Божията Майка и Нейните свети одежди са изложени за честване от целия християнски свят; съхранявани с благоговение, разделяни на части по всички краища на земята, те са вършили и вършат чудеса; многобройните Й икони навсякъде изливат потоци изцеления и знамения; а светото Й тяло е неизвестно някъде в земята? Не, това е невъзможно! Сонмове мъченици и подвижници са прославени с нетление на благоухаещите им мощи, изливащи изцеления; телата на мнозина от тях, бидейки в неизвестност, след дълговременно пребиваване в земята, са открити на верните чрез видения и чудеса; а пречистото тяло на Божията Майка, макар и нетленно, се крие някъде в земята в неизвестност? Не, това е невъзможно! Светите мощи на прославени мъченици с течение на времето понякога се подлагат, поради греховете на живеещите на земята, на общата земна участ - на действието на огън, наводнения, земетресения, поругаване от варвари. Господ не допуснал това по отношение на пречистото тяло на Своята Майка, като не го оставил на случайните промени на преходния свят, не го унизил пред телата на светиите със скриване в неизвестност в земята, а несравнимо го извисил над тях чрез преславното му възнесение на небесата”^[10].

Колко години е продължил земният живот на Божията Майка? По този въпрос съществуват няколко разнолични мнения; най-вероятното е следното. Свети Андрей, архиепископ Критски, и свети Симеон Метафраст казват най-общо, че Тя е доживяла “до дълбока старост”. Единодушни с тях са църковните историци Епифаний и Георги Кедрин, които считат, че Тя е живяла около 72 години^[11]. И това мнение е подкрепено от следното съображение. Някои считат, че на погребението на Божията Майка наред с другите е присъствал и свети Дионисий Ареопагит, епископ Атински; а той е обърнат към Христа от апостол Павел едва през 52 г. след Р. Хр.; три години неотлъчно е следвал апостола; после отишъл в Иерусалим, за да види Божията Майка; след завръщането си оттам е бил поставен от апостол Павел за атински епископ, следователно могъл е отново да пристигне в Иерусалим за погребението чак през 57 година след Р. Хр. А тъй като Рождество Христово станало на 15-ата година от живота на Божията Майка, то е очевидно, че всичките години на живота Й са били около 72. Към това мнение се придържа и свети Димитрий Ростовски в неговите Чети-Минеи (15 август). То се потвърждава и от изследванията на преосвещения Порфирий в древните атонски ръкописи^[12].

 

Погребалната пещера на Пресветата Дева, също както и на Предвечния Й Син, представлява обект на благоговейно поклонение от страна на всички чеда на християнската Църква. Тези пещери съществуват и досега, когато вече много велики и славни градове са паднали, народите са се изменили и много племена съвсем са изчезнали от лицето на земята.

Пред пътника, излизащ от Иерусалим пред Овчи порти, които арабите в памет на Пресветата Дева наричат Порти на Света Мария, се появява стръмно спускане към Иосафатовата долина. На него показват мястото, където свети Стефан е бил убит с камъни пред погледа на Пресветата Дева, Която се молела недалеч, на склона на Елеонската планина. В самото подножие на планината, зад пресъхналото корито на Кедрон, се вижда погребалната пещера на Пресветата Дева.

Като минете по моста над коритото на Кедрон, вляво от пътя, водещ към Елеонската планина, ще видите площадката пред погребалната пещера на Пресвета Богородица, намираща се в малка долчинка, до която се слиза по дванадесет стъпала. Свещената пещера на Богородица е украсена с триъгълник над входа с двойни скъсени дъги над вратите. Още от входа стръмно спускане по 48 мраморни стъпала под свода на широка галерия води към тайнствения мрак на земните недра. Дневната светлина, прониквайки тук, се слива с мъждукащата светлина на кандилата. Като слезете петнадесет стъпала, Ви показват в една ниша вдясно две гробници: в тях почиват праведните родители на Пресветата Дева Иоаким и Анна. От другата страна, в също такава ниша се намира гробницата на свети Иосиф, годеника на Приснодевата. Веднага след края на спускането, след завой надясно, се открива свещеноизящна картина: по целия свод на просторна галерия блестят гирлянди от запалени златни и сребърни кандила; тихата им светлина е особено подходяща за това място на покой. В отделна каменна пещера се намира ложето на Небесната Царица. То е облицовано с бял мрамор и се осветява от над двадесет скъпоценни кандила. Вътрешността на гробната пещера не е украсена с нищо и природната скала е прикрита само с окачени копринени тъкани. Дори и мюсюлманите, и особено мюсюлманките (за които е заградено специално място вдясно от пещерата), идват да се молят на Пресветата Дева. Защото, ето, отсега ще Ме облажават всички родове.

Погребалната пещера на Божията Майка се намира във владение на гърците и арменците. Свещеното ложе служи за престол, върху който се извършва Божествена литургия; а жертвеникът е прилепен към външната стена на гробната пещера близо до входа. Подземната галерия продължава и след гробната пещера, в края ѝ има още един престол, принадлежащ на гърците.

Някога от външната страна на погребалната пещера на Божията Майка са съществували великолепна църква и манастир “Успение на Пресвета Богородица”, които, започвайки от Кедронския поток, са заемали обширното пространство до мястото, където сега има градина.

През последните години недалеч от пещерата на Божията Майка е построена и през 1888 г. бе осветена прекрасна църква, посветена на света равноапостолна Мария Магдалина, съградена със средства на царския дом, в памет на императрица Мария Александровна, която през целия си живот желаеше да се поклони пред гроба на Божията Майка.

---

^[1] Иаков бил син на свети обручник Иосиф от първата му съпруга, затова и се нарича “брат Господен по плът”. Няма никакви свидетелства за това, какви са били деянията на свети Иаков по време на земния живот на Христа Спасителя, освен преданието, че придружавал Христа в Египет. Но след Христовото възнесение свети Иаков е вече действащо лице в светата Църква и заслугите му в това отношение са твърде големи. Издигнат, според преданието, от Самия Господ в сан епископ на Иерусалимската Църква - майката на всички Църкви, той, от една страна, трябвало да води непрестанна борба с христоненавистните иудейски книжници, дишащи злоба против Евангелието и проповедниците му, от друга - да благоустрои младото християнско общество. От личните качества на свети Иаков християнската древност особено прославя строгостта на нравите му и праведността му. Той бил свят от утробата на майка си, не пиел вино и сикер, не консумирал месна храна, не си подстригвал косата, не се мажел с елей и не се къпел в баня; от непрестанните коленопреклонения по време на молитви за спасението на народа кожата на колената му се втвърдила като кожа на камила. За превъзходството на праведността си той бил наречен праведен. Трогателни са обстоятелствата на трагичната му кончина. Когато повярвалите се оказали много, дори и сред старейшините, то иудеите - книжниците и фарисеите, започнали да викат и да се вайкат, че по този начин може би целият народ ще почне да признава Христа в лицето на Иисус. Затова те отишли при Иаков и му рекли: “Молим те, възспри народа, защото той е в заблуда - счита Иисус за Христос. Ето сега всички са се събрали на празника пасха. Молим те, вразуми ги относно Иисус. Доверяваме ти това, защото сами заедно с народа свидетелстваме за твоята праведност и нелицемерие. Така че, убеди хората да не се заблуждават в мнението си за Иисус. Теб всички ще те послушат, и ние - заедно с всички. Застани на крилото на храма, за да те виждат отдолу и за да се чуват думите ти от цялото събрание”. А на пасха се били събрали тогава всички иудейски колена и множество езичници. Споменатите книжници и фарисеи действително поставили Иаков на крилото на храма и после завикали към него: “Праведниче! Всички ние трябва да ти вярваме. Ето този народ в заблудата си ще последва разпнатия Христос. Кажи ни: какво представлява жертвата на Иисус на кръста? Какво разбиране трябва да имаме за Иисус?”. Иаков гръмогласно отговорил: “Защо ме питате за Иисус, Сина Човешки? Той седи на небесата, отдясно на великата Сила, и пак ще дойде на земята на небесни облаци”. Мнозина напълно се убедили от това свидетелство на Иаков и започнали да славославят Иисус, като възкликвали: “Осанна на Давидовия син!”. А книжниците и фарисеите говорели помежду си: “Лошо направихме, като организирахме такова свидетелство за Иисус. Да се качим и да хвърлим Иаков долу, та другите поне от страх да не му повярват”. И започнали да крещят: “О, и праведникът заблуждава!”. После се качили горе и като хвърлили праведника долу, си казали един на друг: “Да го убием с камъни!”, и започнали да хвърлят камъни по него. Блъснатият долу не починал веднага, а като се приповдигнал, застанал на колене и казал: “Господи Боже Мой! Моля Те, прости им! Те не знаят какво правят”. Докато към него летели камъни, някой извикал: “Стойте! Какво правите? Праведникът се моли за нас”. Но в същия момент един тъкач, като хванал едно кросно, на което се навива преждата, ударил с него праведника по главата и той починал. На същото място и го погребали. Над гроба му, край храма, и досега има паметник. В църковните песнопения свети Иаков е наречен Богобрат, Господен ученик и свидетел на Божествените тайни, Христов апостол, приемник на Пръвопастира Христос и бележит сред апостолите, първи иерарх, помазан със самодействието на Словото, първи пастир и учител на иерусалимци, първопрестолник, светилник на Църквата, свещеномъченик. На него се приписва съставянето на литургията, която свети Василий Велики и свети Иоан Златоуст впоследствие са съкратили. Паметта на свети апостол Иаков, брата Божий, се чества на 23 октомври.

^[2] Гетсимания е известна в историята на страданията на Господ. Извеждат това название от еврейската дума гат-шамане - маслинена тежест, или от гей шимане - маслинено поле: и едното, и другото посочват изобилие от маслинови дървета, които и сега още могат да бъдат видени на това място. Католиците са заградили със стена Гетсиманската градина с осемте оцелели в нея маслинови дървета, близо до онези камъни, където посочват мястото, на което тримата апостоли били заспали, и страшното място на Иудината целувка.

^[3] Иеротей Дивни бил един от другарите на Дионисий. Подобно на него, макар и малко по-късно, той бил обърнат в християнската вяра от свети апостол Павел и впоследствие бил ръкоположен от него за епископ. Завършил светия си живот с подвиг на мъченичество (Чети-Минеи, 4 октомври).

^[4] Филарет Митр. Москв. 1, 209.

^[5] Взето от библиотеката на Атонския манастир Свети Павел (виж Первое путешествие в Атонские монастыри и скиты архимандрита (по-късно епископ) Порфирия Успенскаго, Киев, 1877, ч. 1 отд. 2, стр. 58-60. Сравни също с Известия II. Отд. Импер. Ак. Н. VI, 143.

^[6] При древните евреи само царете и пророците били погребвани в градовете; а всички останали били погребвани обикновено извън града. Гробовете на древните евреи, както и на другите източни народи, били устройвани в пещери или гробници, намиращи се под сенчести дървета. Тези пещери били или естествени, или изкуствени, специално изсечени в скалата. Благородниците считали за неприлично да бъдат погребвани заедно с хора от простолюдието и затова имали свои семейни и наследствени пещери. Този, който имал собствена погребална пещера и умирал на чужда земя, заповядвал да го погребат в неговата пещера. За обикновените хора били определени общи места за погребение. Като предпазна мярка против хищници, особено против чакали, заграждали входовете на пещерите с огромни камъни. В днешно време пътешественикът може да види множество такива пещери в Палестина, Сирия и Арабия. Обвивали телата на починалите с погребален саван или с кърпи и ги полагали или в ниши, издълбани в стените на пещерата, или върху специално ложе във вътрешността на пещерата.

^[7] Свети Иоан Дамаскин отнася всички чудесни събития, съпровождали Успението на Пресвета Богородица, към много древно предание на Иерусалимската Църква. Във второто си слово на празника Успение на Божията Майка той казва, че император Маркиан и императрица Пулхерия помолили Иерусалимския епископ Ювеналий и отците от Халкидонския Четвърти Вселенски събор да им съобщят сведения за честното Успение на Приснодевата. Епископът им казал следното: “Макар никъде в Боговдъхновените книги да не пише за събитията при Успението на Богородица, при все това от древно и достоверно предание знаем, че по времето на това блажено Успение в Иерусалим се събрали всички светии и апостоли, които проповядвали Евангелието в различни страни по света, бидейки грабнати и пренесени за един миг по въздуха. Тук пред очите им се явила ангелска гледка и чули божествено пеене на небесни сили; така с небесна слава Тя предала святата Си душа в Божиите ръце. Богоприемното Й тяло, с пеене на ангели и апостолите, било погребано в Гетсимания; и на това място ангелите непрестанно пели цели три дни. А когато това пеене престанало, апостолите, които присъствали там, отворили гроба, защото един от тях, а именно Тома, който не присъствал на погребението и дошъл на третия ден, желаел да се поклони пред Богоприемното тяло. Но не намерили пресвещеното тяло: там лежали само повивките и от тях се излъчвало неизказано благоухание - и пак затворили гроба. Поразени от удивление от това тайнствено събитие, апостолите решили помежду си, че Словото Божие и Господ на славата, Който благоволил да възприеме плът и човешка природа в единството на Своята ипостас и запазил девството на Майка Си, пожелал и след кончината Й да почете чистото Й тяло с нетление и възкресение преди общото възкресение. Тогава с апостолите били и светейшият и първи Ефески епископ Тимотей и Дионисий Ареопагит, а също и блаженият Иеротей, както самият Дионисий пише за това”. Свети Андрей Критски посочва много обстоятелства около Успението на Богородица като събития, известни в Църквата, например: събранието на апостолите и ангелите, погребението в Гетсимания, възнасянето на небето на тялото на Божията Майка. Устно местно предание разказва, че когато апостол Тома излязъл от погребалната пещера на Божията Майка, за да го утеши в скръбта, Тя благоволила да му пусне от небето пояса от дрехата Си.

^[8] Тук се корени основанието за пасхалния артос (гр. - хляб), предлаган в православните храмове през дните на светата Пасха и раздаван след това на вярващите.

^[9] Оттук идва началото на благочестивия обичай, спазван в обителите, в края на трапезата да се издига с молитва част от хляба в чест на Пресвета Богородица, по чина на “панагия”. Под думата “Панагия” (Всесвята) се разбира Божията Майка.

^[10] “Св. Изток”, архим. (по-късно - Владимирски архиепископ) Сергий, т. II, ч. 2, стр. 245, 246.

^[11] Епифаний, монах от Х век, съставил “Житие на Пресвета Богородица” въэ основа на древни предания. Георги Кедрин, монах от ХI век; оставил е “Хроника от сътворяването на света до 1059 г.”

^[12] Виж Путешествие архим. Порфирия, ч. 2, отд. I, стр. 288, 304 и 318, Киев, 1877 года.

http://www.sveta-gora-zograph.com/