продължение....
....... 
Сион представлява южното от възвишенията, върху които е разположен Иерусалим. Свети цар Давид, като отнел тази планина от иевусейците и като я укрепил, я избрал за свое постоянно местожителство. Там била построена нова скиния, в която бил пренесен кивотът на завета, който дотогава се намирал в Кариатиарим. Оттогава всички израилтяни започнали да гледат на Сион като на Божия планина, свята планина, Божий дом. И макар впоследствие Иерусалимският храм, който заменил скинията, да бил построен на друг известен библейски хълм - Мориа, при все това името на Сион останало свещено за Израил и продължило да обозначава мястото на Божието жилище.

И в Новия Завет светата планина Сион щяла да получи особено значение. Исаия и Михай са предсказали бъдещата ѝ слава така: В последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне (Ис. 2:2, 3; Мих. 4:1, 2). За новозаветната Църква тази планина, сякаш приемствено от старозаветната Църква, станала наследница на големи дарове на благодатта и свързала с името си свети спомени и събития, имащи изключително голяма важност за цялото човечество. На нея и досега показват Сионската горница - този първи християнски храм и място на велики свещени събития. В нея Господ след възкресението два пъти се явявал на учениците Си при заключени врати; в нея след възнесението Му бил избран апостол Матий на мястото на предателя Иуда; пак в нея Преблагословената Майка и апостолите приели Светия Дух.

Наблизо до тази прославена Сионска горница - според свидетелство на древно предание - се намирал домът на свети Иоан Богослов, в който, съгласно завещанието на Господ, пребивавала в дълбока тишина и молитвено уединение Пречистата Му Майка. Тук Тя разказвала на учениците за чудесните събития, случили се преди раждането и след раждането на Спасителя и запечатани в сърцето Й, спомняла си и за ужасните дни на страданията и смъртта на Господ; и всички вярващи заедно с апостолите Я слушали внимателно, сякаш слушали всичко това от устата на Самия Господ. Подчинявайки се на заповедта на Господ, апостолите пребивавали с Пречистата Дева, с мироносиците и с други ученици, на брой 120 души, и в обща и непрестанна молитва се готвели за приемане на обещания им Утешител. Сионската горница е била сякаш храм, а намиралите се в нея представлявали първата Христова Църква. И колко смирено се държала в тази Църква Пресвета Богородица! Когато говори за живота на Господните ученици след възнесението Му, Свещеното Писания Я споменава след всички жени. Забележително е, че без никога да е била виждана сред Апостолите, докато Иисус бил на земята, сега тя вече е неразделна с тяхното събиране; те постоянно пребивавали с Нея, за да заместят липсата от видимото общуване с възнеслия се Господ, и по този начин Тя станала дълбоко и смирено средоточие на тяхното единство.

Настъпил десетият ден след възнесението на Господ и петдесетият след преславното Му възкресение. В този ден на големия празник Петдесетница, когато Пречистата Майка била заедно с апостолите и с други вярващи, в третия час на деня, внезапно във въздуха се чул силен шум, сякаш по време на буря, и изпълнил цялата къща, където се намирали, и им се явили разделящи се езици, като че ли огнени, и се спрели по един на всекиго от тях - и всички се изпълнили със Светия Дух.

Просветени от Божия Дух, апостолите дълго време не напускали Иерусалим, устройвайки спасението Израилево; дори и да се отдалечавали оттук, това било за кратко, и отново бързали да се върнат при братята. През цялото това време Пречистата Дева Богомайка пребивавала в дома на осиновения от Нея Иоан, който, бидейки верен на завещанието на Господ, оставал постоянно при Нея, като истински нежен син, и Й служел с безгранична привързаност и усърдие. Само веднъж трябвало да се раздели с Нея, бидейки пратен заедно с апостол Петър в Самария, за да призове Светия Дух върху новопросветените. Като се върнал в Иерусалим, той не се разделил с Пресвета Богородица до самата Й кончина.

Намирайки се в обществото на първите християни, благоговейно уважавана от всички както заради високото Си достойнство на Майка на Господа и Спасителя на света, така и заради Своята святост, дълбочина на вярата и познаване на Евангелските истини, Пресветата Дева никъде обаче не излиза публично със слово на проповед и учителство, предоставяйки това право на мъжете, като на упълномощени за това лица - на апостолите Петър, Иаков и другите. В този случай Пресветата Дева показала в Свое лице висок пример на женска скромност и смирение. През цялото време на живота Си след възнесението на Господ Тя кротко служила на бедното човечество, милувайки сиромасите, служейки на немощните, грижейки се за сирачетата и вдовиците и ходейки всеки ден на животворящия Гроб и молейки се за целия свят. Запазила това смирение чак до кончината Си, покорявайки се на Божията воля, оставила Я да носи игото на земния живот няколко десетки години, макар душата Й непрестанно да се стремяла към Божествения Й Син.

Свещеното Писание споменава за последен път за Пресвета Богородица в разказа за молитвеното пребиваване на първите вярващи в Сионската горница. Но християнското предание разказва за много събития от по-нататъшния живот на Божията Майка. Така то разказва, че със съгласието на Небесната Царица станало чудото на появата на неръкотворния Й образ в храма на град Лида. Ето накратко съдържанието на това предание: след като били пратени в Самария, светите апостоли Петър и Иоан проповядвали по тези места словото на живота и с усърдието на новообърнатите построили в град Лида храм, посветен на Пресвета Богородица. Като се върнали в Иерусалим, те помолили Божията Майка да освети с присъствието Си и с мощното Си благословение този храм, та молитвите, възнасяни в него, да бъдат по-благоприятни на родилия се от Нея Бог. Пресветата Дева се съгласила да стори това и като ги пратила отново там, им рекла: “Идете и се радвайте. Ще бъда там с вас!”. Апостолите отишли в Лида и като влезли в новосъздадения храм, видели на една от вътрешните му колони неизвестно от кого изографисан образ на Преблагословената Дева, на който Божественият Й лик и всички подробности на дрехата Й били изписани с неподражаемо изкуство и точност. Щом видели това, апостолите разбрали, че за това знамение има благодатно съизволение на Самата Небесна Царица и прославили чудодействащия Господ. След това пристигнала и Пресветата Дева и като видяла образа Си и множеството верни, молещи се пред него, се развеселила духом и дарила на иконата благодат и сила да извършва чудеса^[20].

Скоро славата на Божията Майка се разнесла по всички краища на вселената. Мнозина от новопросветените християни идвали в Иерусалим от най-далечни страни, за да Я видят и да се насладят на беседата с Нея. Как жадували отдалечените християни за това щастие, може да се види от едно писмо на свети Игнатий Богоносец, написано в Антиохия, до Иоан Богослов: “Много жени у нас желаят да посетят Пресветата Дева - написал светият Богоносец, - за да чуят от Нея много и чудесни тайни. При нас се разнесе славната вест, че тази Дева и Божия Майка е изпълнена с благодат и с всички добродетели”. В друго послание до Иоан същият свети Богоносец казал за себе си: “А най-много от всичко желая да видя Майката на Иисус, за Която казват, че поражда у всички удивление, почит и любов към Себе си, така че всички горят от желанието да Я видят. А и как да не желаят да видят Пресветата Дева и да побеседват с Тази, Която роди истинския Бог?”. От тези думи се вижда колко силно апостолските мъже са желаели да видят тази одушевена Божия светиня. Висотата на светостта и величието на Божията Майка просиявали в Нея през покривалото на предълбокото Й смирение. Който бил удостояван да Я види, чувствал голямо щастие и необяснимо блаженство. В послание на свети Дионисий Ареопагит до апостол Павел Тя е наречена Богообразна, По-свята от всички небесни духове. Дори само погледът към Нея услаждал благочестивата душа така, че никое земно удоволствие не можело да се сравни с това чувство.

Когато през 34 г. след Р. Хр., по клевета на иудеите, архидякон Стефан бил осъден на смърт и бил пребиван с камъни край потока Кедрон, Пречистата Дева и свети Иоан Богослов стоели на отсрещната страна на потока и усърдно се молели на Господ да укрепи първомъченика в търпението и да приеме душата му в ръцете Си. Когато Ирод Агрипа през 44 г. след Р. Хр. започнал да преследва християните, обезглавил Иоановия брат Иаков, заключил в тъмница Петър и искал да го предаде на смърт, тогава апостолите със съгласието на Божията Майка, счели за по-добре да напуснат Иерусалим и решили да хвърлят помежду си жребий, за да определят кой в коя посока да тръгне, за да проповядва Евангелието. Изпълнена с Божествена ревност повече от всички, Пречистата Божия Майка също пожелала да вземе участие в този жребий и да получи дял за проповядване на Евангелието. Паднала Й се Иверската земя (днешна Грузия). Като приела с радост този жребий, Тя започнала да се готви за заминаване за Иверия, но Ангел Господен Й се явил и Я известил, че страната, която Й се паднала като дял за проповед, ще бъде просветена впоследствие. А що се отнася до Самата Нея, то Тя трябва да остане засега в Иерусалим, тъй като за Нея е определен трудът на просвещаването на друга страна, волята на Нейния Син и Бог за която ще да бъде обявена, когато му дойде времето. Винаги послушна на Божията воля, Пречистата Дева постъпила в съответствие с известието от Ангела и докато апостолите тръгнали кой накъдето му посочил жребият, Тя останала в Иерусалим заедно с Иоан и Иаков, брата Господен.

И колко отрадно било за Пречистата Дева Богомайка пребиваването в Иерусалим! Тук били останали толкова незаличими спомени за Божествения Й Син - имало толкова много места, осветени от Неговото присъствие, учение, и накрая - от Неговите страдания, смърт, преславно възкресение от мъртвите и възнесение на небето! Ако всички тези свети места говорели разбираемо и живо на душата на всеки вярващ, то с още по-дълбоко чувство ги гледала Самата Божия Майка. Тя често посещавала тези места и особено обичала да се уединява там, където Спасителят претърпял доброволни страдания и смърт. Със сълзи на майчина любов си припомняла онези скръбни събития, които, като пронизали отначало сърцето Й с меч, впоследствие станали източник на слава за Сина Й и на неизказано утешение за Самата Нея. Тук Прескъпият Й Син бил бичуван и поруган, за да поругае дявола... Тук Той носил кръст, за да разпне на него греховете на човечеството. Тук бил издигнат на кръста, за да привлече мнозина към Себе Си... Но край гроба Му сърцето Й се изпълвало с неизяснима сладост: тук Той, като Бог, възкръснал, като чрез смъртта Си разрушил смъртта!...

Преданието добавя, че неколцина иудеи, които мразели християните и зорко следели всичките им действия, донесли на пръвосвещениците и на книжниците, че Мария, Иисусовата Майка, всеки ден ходи на Голгота и там прекланя колене пред бившия гроб на Иисус, плаче и го прикадява с тамян. Първосвещениците поставили стражи на гроба и им заповядали да следят строго, никой от християните да не смее да припари до това място; а ако видят там Иисусовата Майка, незабавно да Я убият. Зорката стража бдително причаквала Пресветата Дева; но Божията сила Я скривала от воините, като не им позволявала да зърнат Благодатната, така че те не Я видели нито веднъж, макар Тя, по навик, да продължавала ежедневно да ходи на гроба. След като прекарали по този начин доста време край гроба, стражите под клетва доложили, че никой не идва на гроба и че през цялото време те не са видели никого. Божията Ръка чудесно запазвала Пресветата Дева от христоненавистния синедрион и от книжниците и разрушавала всичките им злобни козни незабележимо за самите тях. И макар, живеейки в Иерусалим, Божията Майка да била като овца сред вълци и като лилия сред тръни, но всецяло предана на волята на Своя Син, Тя прекарвала живота Си бодро, безстрашно и утешително, без да се крие от народа, а действайки за преуспяването и назидаването на стадото Христово.

Преданието съобщава подробности за пътуването на Пресвета Богородица до възкресения по чудесен начин от Господа Лазар, който живеел на остров Кипър. Ръкоположен от апостол Варнава за епископ, Лазар сърдечно скърбял, че отдавна е лишен от щастието да вижда лице в лице Божията Майка, а в същото време не смеел да отиде в Иерусалим, боейки се от гонение от страна на иудеите, които някога искали да го убият. Като узнала за това, Божията Майка му написала утешително писмо, като го помолила да Й прати кораб. Щом получил писмото, Лазар неизказано се зарадвал и благоговейно се удивлявал на голямото смирение на Благодатната. Корабът бил незабавно екипиран и изпратен при Пресветата Дева; и Божията Майка заедно с Иоан и с някои други спътници отплавала към остров Кипър. Плаването започнало благополучно и корабът се понесъл по водите на Средиземно море. Вече наближавали Кипър, когато внезапно задухал силен насрещен вятър и моряците, въпреки всичките си усилия и майсторство, не могли да се справят с управлението на кораба. Вятърът, усилвайки се, преминал в буря; и корабът, без да слуша повече земния кормчия, се отдал на посочването на Божия пръст и се понесъл встрани от Египет. Увлечен от силата на бурята в Егейско море, той бързо преминал между многобройните острови на архипелага и невредим, без никакви загуби, спрял край бреговете на Атонската Гора.

Като разбрала, че в този неочакван случай се проявява Божията воля относно предречения Й от ангела жребий, Пресветата Дева слязла на брега на непознатата Й страна. По онова време Атонската Гора^[21] била осеяна с идолски капища, сред които изпъквал огромният храм на Аполон, където се извършвали различни гадания, вълшебства и други езически магии. Но веднага щом корабът, който носел на себе си Пречистата Дева, се приближил до бреговете на Атон, злите духове, които се намирали в идолите, проговорили, принудени от висша сила: “Хора, измамени от Аполон! Бързо слезте от планината и идете на Климентовото пристанище да посрещнете и да приемете Мария, Майката на великия Бог Иисус”. Народът се устремил към брега на морето и там видял спрелия кораб и слязлата от него Боголепна Жена. С благоговение се приближили езичниците до Пресветата Дева и Я разпитали как е родила великия Бог, какво е името Му и къде се намира. Божията Майка ги известила за тайната на въплъщението на Господ Иисус Христос; разкрила им силата на Евангелското учение; изтълкувала им целта на идването на Бога на земята и описала страданията Му и славата на възкресението и възнасянето Му на небето. Всички с трепет Я слушали внимателно и прославяйки Бога и Майка Му, пожелали незабавно да приемат кръщение. Светата Проповедница извършила тук много чудеса, с които укрепила вярата на новопросветените. Като оставила един от съпътствалите Я апостолски мъже да назидава новообърнатите, преди отпътуването Си от Атон, Тя благословила народа, като казала: “Нека това място да бъде Мой жребий, даден Ми от Моя Син и Бог! Благодатта Му да почива върху това място и върху онези, които живеят тук с вяра и благоговение и спазват заповедите на Моя Син и Бог! Те ще имат в изобилие и ще добиват с малък труд всичко нужно за земния живот и ще им бъде приготвен небесен живот и милостта на Моя Син към тях не ще намалее до свършека на света. Ще бъда застъпница за това място и топла ходатайка за него пред Бога!”. След това Пресветата Дева се качила на кораба заедно с Иоан и с другите спътници и отплавала към Кипър^[22].

Като получил информация за времето на отплаването на Приснодевата от Иерусалим и нямайки дълго време никакви вести за Нея, Лазар много скърбял. Като не знаел нищо за случилото се на Атон, той се боял да не би Пречистата да е претърпяла някакво бедствие от разразилата се буря и не можел да не чувства страх и тъга, очаквайки пристигането Й. Но скоро скръбта му се превърнала в най-силна радост, щом видял отдавна желаната Благодатна Посетителка. Пресветата Дева му разказала за всичко случило се през време на неговото отсъствие от Иерусалим и с особено чувство на радост и благодарност към Бога му казала за успеха на Своята проповед на Атонската гора^[23].

Като утешила Лазар и като благословила тамошната Църква, Божията Майка се завърнала в Иерусалим^[24], за утеха и радост на всички вярващи, които с нетърпение Я очаквали. Тук Я посетил свети Дионисий Ареопагит, който също желаел да получи от Нея благословение и наставление. Бележит гражданин на езическа Атина, достигнал поради произхода, учеността и дарбите си до висши управленски постове, едва чул словата на живота от устата на свети апостол Павел, той с цялото си сърце и ум усвоил Евангелието^[25]. Стремейки се от времето на обръщането си към Христовата вяра да види Пречистата Дева, Дионисий предприел далечно пътешествие. При вида на Благодатната възторгът му бил неизмерим и той благодарил на Бога. И други вярващи, както и преди, се стичали на тълпи към Божията Майка и Тя приемала всички, дарявала ги с радост и благословение. На немощните възвръщала здравето, печалните утешавала, грешниците поправяла и утвърждавала всички във вярата, укрепвала ги в надеждата и изливала в сърцето на всекиго сладостта на Божествената любов.

Но облажаваната и прославяна от всички Приснодева Сама горяла от желанието да се наслаждава на въжделеното съзерцание на лика на Своя Син и Бог. Тя принасяла топли и слъзни молитви Господ да благослови да Я вземе от тази земна долина в Своите небесни селения. “Кога ще видя премилия Си Син? - зовяла Тя. - Кога ще застана пред престола на славата Му? О, пресладки Сине и Боже Мой, време е да Ме помилваш, Твоята Майка, тъгуваща тук, без да вижда лицето Ти! Изведи душата Ми от тъмницата на тялото, защото както кошута жадува за водни потоци, тъй душата Ми, Боже и Сине Мой, копнее за Тебе!”. От времето на възкресението и възнесението на Господ, когато Божеството Му се разкрило с цялата си сила и светът започнал да се прекланя пред името на Разпнатия, на Пресветата Дева естествено Й предстояла преголяма слава и поклонение, като на Майка на Божия Син, Спасителя на човеците. Никой, разбира се, не бил по-достоен от Нея за тази слава, също както и никой не би употребил тази слава така свято, както Тя я употребила. Но тази слава и поклонения Я лишавали от желаното, най-близко сходство с Нейния Божествен Син, Който търпял на земята само безславие. Сега, когато основаването и устройването на първата Църква вече било извършено и християнството започнало да се разпространява по целия свят, а заедно с това започнала да се разпространява по целия свят и Нейната слава, Тя, поради чувството на изключително смирение, се отегчавала от тази слава и започнала да умолява Сина Си да Я вземе от земята. Но венецът на славата, хвърлян от Майката пред престола на Сина, скоро преславно украсил главата Й. И както, по думите на апостола, Небесният Отец високо въздигна Сина Си и Му даде име, което е по-горе от всяко име (Фил. 2:9), така и Синът въздигна високо Пречистата Си Майка по-горе от всички твари - небесни, земни и подземни.

Посещавайки често Елеонската планина, Пресветата Дева дълго се молела там. Тук по същия начин, както и на Голгота, всичко говорело на спомените на сърцето Й: и Гетсиманската градина, запазила спомена за последната молитва и кървавата пот на Божествения Й Син; и потокът Кедрон, който Го полял със струите си; и разположената по-нататък Иосафатова долина, осеяна с гробове на Израиля и пазеща в самото си название голямо значение^[26] и пещерната Гетсиманска гробница, където почивал прахът на родителите Й и на праведния Й обручник; и над всичко това - планината, от чийто връх се възнесъл на небето прескъпият Й Син! Уподобявайки се на Него, Тя често прекарвала по цели дни и нощи в молитва посред маслиновата гора. За какво се е молела? Молила се е, без съмнение, за по-скорошното разпространение на спасителната вяра в Нейния Син по цялото лице на земята; молела се е за обръщане на погиващия в неверие и ожесточение иудеиски народ към вярата и познанието на истината; молела се е за новите Църкви, посадени от апостолите в различни страни и сред различни народи; молела се е, без съмнение, и за всички бъдещи Църкви, които щели да бъдат посадени от техните ученици и приемници, следователно молела се е и за нас, които, когато му дойде времето, бяхме удостоени да се просветим със светлината на Евангелската вяра. Но всичките Й молитви завършвали с просбата за по-скорошното Й освобождаване от връзките на плътта, за да вижда винаги лице в лице Този, Който след възнесението Си на небето не Й се бил явявал повече. За това се е молела най-често както на Елеон, така и на Голгота, издигайки пълните Си със сълзи очи към небето.

Веднъж, по време на такава пламенна молитва за по-скорошно освобождаване от тялото, Архангел Гавриил се явил на Приснодевата и със сияещо от радост лице Й възвестил Божията воля за успението Й, което щяло да стане след три дни. “Твоят Син и наш Бог - казал небесният вестител - Те чака заедно с всички архангели и Ангели, Херувими и Серафими, с всички небесни духове и души на праведници, за да Те вземе, Теб, Неговата Майка, в небесното царство, където вечно ще живееш и ще царуваш с Него!”. И в знак на тържеството на Благодатната над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която Тя ще се събуди като от тих сън, за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът Й връчил райско клонче от финиково дърво, сияещо с небесна светлина, като казал, това клонче да бъде носено пред ковчега на Преблагословената в деня на погребението на пречистото Й тяло^[27]. Пресветата Дева се зарадвала неизказано на тази вест и от цялото Си сърце благодарила за нея на Своя Творец и Син. Като паднала пред Него, Тя казала: “Не бих била достойна да Те приема, Владико, ако Ти Сам не бе явил тази милост на рабинята Си. Но Аз запазих повереното Ми съкровище; и Те моля, Царю на славата, защити Ме от геенската област, та да не Ми причини тя вреда. Небесата и ангелите винаги треперят пред Теб; още повече трепери човекът, създаден от пръст и нямащ нищо добро, освен това, което получава от Твоята благост”.

Ако Господ - по думите на Свещеното Писание - е откривал на Своите светии и на апостолите кончината им, то още по-достойно и по-справедливо е било и Благодатната и Пренепорочна Негова Майка да бъде удостоена с такова предизвестие. А кой би могъл да Й занесе тази радостна вест по най-бърз и най-подходящ начин, ако не този от висшите ангели, който, предстоейки винаги пред Бога, бил предвъзвестител на Приснодевата на всички небесни тайни? И макар животът Й да можел да завърши и по друг начин, защото, ако Енох и Илия били взети на небето, без да вкусят смърт, то нима такова предпочитание би било отказано на Майката на Този, Който е казал: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее (Иоан. 11:25)? Но Тя трябвало подобно на Него да умре, да бъде в гроб и на третия ден чрез силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат думите на Псалмопевеца: Възкресни, Господи, в Твоя покой, Ти и Кивотът на светинята Ти! (Пс. 131:8 - слав.) Тя трябвало да има обикновената човешка кончина, за да не бъде счетена истината на въчовечаването за привидение и за да не се съмняват хората да преминават към небето през същите врати на смъртта, през които преминала и Небесната Царица, споделяйки участта на родените на земята. На Господ Му било угодно Пречистата Му Майка да вкуси смърт подобно на всички хора. “Нужно е - отбелязва свети Иоан Дамаскин - тялото, след като се очисти чрез смъртта от всичко мрачно и от грубата тежест на калта, подобно на златото чрез огъня на пещта, да възкръсне от гроба нетленно, чисто и озарено от светлината на безсмъртието”. “Ако непостижимият Й Плод, за Когото съществува небето, доброволно се подложи на погребение, подобно на смъртен, то и безбрачно родилата Го ще отхвърли ли погребението?” - пее светата Църква. “И Божията Майка се покорява на закона на смъртта, макар, впрочем, само външно; и Тя отива в земята, макар и, впрочем, само за кратко време. Поради смирението Си, Тя не искала да остане съвсем непричастна към смъртта, след като Пребожественият Й Син вкусил смърт”^[28].

След като завършила последната Си молитва на Елеонската планина и след като приела благовестието за успението Си, Пресвета Богородица се върнала у дома Си. Всичко се разлюляло от Божествената сила, която Я заобикаляла, и от славата, която Я била осияла. Лицето Й, което и без това винаги сияело с благодат, по-голяма от благодатта на лицето на Моисей, сега било озарено от още по-блестяща слава.

 

---

^[1] Гръцката дума “тектон” означава занаятчия въобще. Затова някои твърдели, че Иосиф се е занимавал с шлосерски или железарски работи. Но древните преводи - сирийски, арабски, както и най-разпространеното мнение, разбират споменатата дума в смисъла на “дърводелец”. Св. мъченик Иустин философ казва, че Иисус заедно с Иосиф изработвал земеделски инструменти; свети Амвросий отбелязва, че те заедно режели дърва, строели къщи и т.н. Когато Юлиан воювал с персите и заплашвал, че след победата ще причини още по-големи злини на християните и че “тектоновият” син не ще ги защити, тогава някой казал на императора: “Този тектонов син ти приготвя дървен ковчег”.

^[2] Книга бытия моего, преосвети Порфирия, ч. IV, 69, Сиб. 1896 г.

^[3] Св. Иоан Златоуст отбелязва: “Ако Иисус бе извършвал чудеса през детството Си, то не би могъл да остане толкова време в неизвестност; защото чудесата, извършени от дете, биха предизвикали голямо удивление... но Той не извършил нищо подобно през детството Си”.

^[4] В Назарет, малко по-далеч от манастира “Благовещение”, след изкачване към горната част на града, показват мястото на дърводелския дом на Иосиф, принадлежащ днес на католиците.

^[5] Този хитон бил изтъкан без шевове. Цветът на хитона бил червен, както се вижда от едно официално писмо на Тверския архиепископ до игумена на Клязинския манастир Евтимий (виж в Акт. Археогр. Йкспед. 1836 г., т. III, № 168, с. 245-247). В това писмо между другото е написано, че когато Урусамбек, пратеник на шах Абас, поднесъл на светейшия патриарх Филарет Никитич украсен със скъпоценни камъни златен ковчег с хитона на Иисус Христос, патриархът, Сарският и Подонски митрополит Киприан, архиепископ Нектарий заедно с архимандрити, игумени, протоиереи и с цялото свещено събрание огледали ковчега. В него се оказала “някаква част от плат, на дължина и на широчина - по една педя, като че ли червеникава... отдавна е променила вида си, а е изтъкана от лен... И решихме да започнем пост и да се молим, и постихме една седмица, за да прояви Господ Бог святата Си воля относно тази светиня”. Светинята действително била засвидетелствана от много чудеса. Една част от Господнята риза се пази в Московския Успенски събор, а други части се намират в Санкт Петербург - в църквата на Зимния Дворец и в събора на Петропавловската крепост.

^[6] “Поканилите Го - казва свети Иоан Златоуст - нямали истинска представа за Него и Го били поканили не като велик мъж, а като един от познатите”. Галилейското градче Кана, в което се състояла сватбата в присъствието на Господ, по данни на пътешественици, днес е неголямо село, разположено върху склоновете на хълмове, покрити с лозя и маслини. Жителите тук са до 300; в по-голямата си част те са християни араби и имат своя църква. Пишат, че на мястото на сватбата бил издигнат храм; в пода му били вградени шест каменни делви. Някои от тези делви били пренесени от кръстоносците в Рим. Преданието казва, че щастливият младеж, чийто брак бил ощастливен от присъствието на Самия Творец на мъжа и на жената, съчетал ги в едно, бил бъдещият апостол Симон Кананит.

^[7] “Защо Иисус Христос отива с Майка Си в Капернаум?” - пита Златословесният учител и отговаря така: “Струва ми се, че имайки намерение скоро да отиде в Иерусалим, Той идва тук, за да не води навсякъде със Себе Си Майка Си и братята Си”. Капернаум не се споменава никъде в Стария Завет, но много често се споменава в Новия. Той бил цветущ град в Галилея, край Генисаретското езеро. Значителната търговия и риболовът в езерото съдействали немалко за неговото благосъстояние. Тук Господ често проповядвал, и при това - ту в синагогата, ту в частни домове, ту край брега на Генисаретското езеро. Също тук извършил и много чудеса: над слугата на стотника (Мат. 8:5; Лук. 7:2), над тъщата на свети апостол Петър (Мат. 8:14; Марк. 1:30, 31; Лук. 4:38), над сина на царедвореца (Иоан. 4:46-54), над разслабения (Мат. 9:1-8; Марк. 2:3-5; Лук. 5:18-26), над бесноватия (Марк. 1:23-28; Лук. 4:33-37), и други. Тук бил домът на апостолите Петър и Андрей и през VI век върху развалините му е съществувал храм.

^[8] Съществува предание, че това била прислужницата на Марта - Маркела (виж Толковое Евангелие архим. Михаила, с. 403, Луки, ХI, 27).

^[9] Предаден в Гетсиманската градина, Иисус бил поведен от иудеите покрай Кедронския поток към паметника на Авесалом, срещу който имало мост през потока (тук и сега има мост). Тук Христос, Който съвсем наскоро на същото място дарил зрение на слепородения, получил (по думите на преданието) първото поругание от водещия го стражар, и пак тук за първи път паднал - отпечатъците от коленете и ръцете на Спасителя останали върху камък на брега. Има и предание, че блъснат от народа от пътя в потока Кедрон и измъчван от жажда, Той пил тук от струите на този поток, в изпълнение на думите на пророка: По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава (Пс. 109:7). По-нататък, след като минали по моста, иудеите нарочно завили около Иерусалимските стени на югозапад и се насочили, отново с цел да Го поругаят, през така наречените Гнойни порти и през предградието Офел към дома на първосвещенника Анна, който се намирал край сегашните Сионски порти; оттам повели Спасителя към Кайафа на Сион, и накрая Го превели през целия град до двореца на Пилат.

^[10] Част от развалините на Пилатовия дворец съществуват и досега. От високите тераси на тази необитаема сега сграда погледът обхваща цялата местност на бившия Соломонов храм и по-голямата част от Иерусалим. Останки от входа откъм улицата на този дворец се виждат и до днес: това е входът на “преторията”. Той е бил направен от големи плочи червен и жълт мрамор, размесени симетрично. Останало е само последното стъпало от предишната кръгла стълба, която излизала на улицата. Другите стъпала, облицовани с бял мрамор, са пренесени от кръстоносците в Рим. Точно по тези стъпала са водили Иисус към нечестивото съдилище и са Го повели обратно надолу окървавен и поруган към разпятие. Възобновената вътрешност на Пилатовия дворец, където е произнесена нечестивата присъда над Спасителя, сега е обречена на запустение и входовете със стълбища на притворите му са се порутили. Страшни видения и чуващи се във въздуха удари са прогонвали оттук мюсюлманите, дръзвали по различно време да живеят тук. Върху стената на една от стаите на тази сграда е бил изобразен, вероятно от времето на света царица Елена, съдът на Пилат над Иисус; но езичниците и иудеите са заличили този страшен за тях укор. Неголяма арка съединява най-горния етаж на двореца с другите сгради, намиращи се на отсрещната страна на улицата. Казват, че от един прозорец на тази арка, която се извисявала над народния площад, Пилат показал Иисус на народа, като произнесъл: Ето Човека! И сега наричат този прозорец “Ето Човека!”. Строго казано, Пътят на страданията не може да бъде обозначен с историческа точност, поради многобройните разорявания и опустошавания на Иерусалим. Посоката, която католиците посочват сега в Иерусалим, е определена с твърде много догадки, и то чак през ХI век. В днешно време за крайна част на Пътя на страданията и следите от преторията се счита руското място близо до пазара.

^[11] Вляво, под самата арка, показват неголяма ниша в стената, като казват, че Пресвета Богородица е стояла на това място по време на съда над Божествения Й Син.

^[12] На този завой някога е съществувала църква, построена от света Елена, а срещу завоя е живял, както твърди преданието, бедният Лазар, който лежал пред вратата на палата на богаташа. От западната страна на Пилатовия дворец до този завой върви тясна пряка уличка. На мястото, където Господ изнемогнал, сега се вижда съборена мраморна колона.

^[13] Преподобни Роман Сладкопевец трогателно изобразява горчивите чувства на Божията Майка: “Отвеждат Те, Чедо, да Те убият беззаконно - и никой не Ти съчувства! Не Те следва Петър, който Ти каза: “Няма да се отрека от Теб, дори и да се наложи да умра!”. Остави Те Тома, който призоваваше: “Да идем да умрем с Него!”. Къде са всички други свои и познати, които ще съдят израилевите колена? Няма ни един! Сам умираш за всички, единствено Чедо, след като спасяваше всички и правеше добро на всички”.

^[14] Освен неръкотворния образ на Спасителя, съхраняван дълго време в Едеса и пренесен през 968 г. след Р. Хр. в Константинопол, на Запад съществува предание за неръкотворния образ “на Вероника”. Това е същият този образ, който се отпечатал върху кърпата, подадена от Вероника на Иисус Христос. Казват, че той бил донесен в Рим още през царуването на Тиберий. Показват още погребалната кърпа на главата на Христа в Безансон и плащаницата Му в Торино.

^[15] Голгота, тоест Лобно място, се намирала близо до Иерусалим (Евр. 13:12), в съседство с градина, в която после било положено Иисусовото тяло (Иоан. 19:41). Обясняват това название по различен начин; едни го свързват с външния вид на хълма, приличащ на гол череп, без каквито и да било дървета и растения; а други - с хвърляните там черепи на екзекутирани престъпници, макар да звучи невероятно евреите, които се пазели да не се осквернят чрез докосване до труп на починал, да са позволявали телата да лежат на открито и при това - край път, по който минават хора. Някои църковни писатели считат даже, че Голгота е получила името си от черепа на погребания там първи човек - Адам. Игумен Даниил видял на Голгота икона на въздигането на Адам; а в края на ХVII век в светата скала била вкопана мраморна плоча за обозначаване на мястото на погребението на Адам. Коптите поддържали постоянно горящо кандило на Голгота, в памет на праотеца на човеците.

^[16] Разпъването на кръст било една от най-жестоките екзекуции; подлагали на нея робите и престъпниците, извършили тежки престъпления. След като изтърпявали бичуване и различни гаври, осъдените сами носели кръста си до мястото на екзекуцията и били приковани в ръцете и в нозете. За да дадат на тялото някаква опора, понякога правели по средата нещо като седалка. Мъченията на разпнатите били ужасни и се дължали най-вече на неестественото и неподвижно положение на тялото. За смекчаване на страданията им давали да пият смес от миро и вино, която замъглява съзнанието. Смъртта настъпвала бавно - след 12 часа, на следващия и дори на третия ден, вследствие на кръвозагуба и на вдървяване, разпространяващо се от външните части на тялото към вътрешните, а понякога и вследствие на глад. Телата на разпнатите били изяждани от птиците или изгнивали; впрочем евреите имали навик да ги предават на погребение.

^[17] Преп. Роман Сладкопевец изобразява тези мигове от живота на Божията Майка: “Мария се съкрушавала от тежка скръб и когато Тя от голяма горест ридаела и стенела, към Нея се обърнал Този, Който бил излязъл от Нея, и Й казал следното: “Защо плачеш, Майко Моя? Какво ще донеса на всички други жени, ако не пострадам, ако не умра? Как ще спася Адам, ако не се вселя в гроба? Как ще привлека към живота онези, които са в ада, ако не сляза в ада? Виждаш, че съм разпнат несправедливо. Но защо плачеш, Майко? По-добре кажи, че страдам доброволно... Бидейки Слово, в Теб станах плът, в нея страдам, в нея спасявам. Затова, не плачи, Майко, но казвай с радост: “Той ще приеме страданията с любов”.”

^[18] Мнозина у нас обаче, спомняйки си известната песен “Ангел вопияше Благодатней”, напразно мислят, че архангел Гавриил е възвестил на Пресветата Дева възкресението на Господ; това мнение е напълно погрешно. Точният смисъл на тази песен е следният: (в момента на Благовещението) Ангелът казал на Благодатната: “Чиста Дево, радвай се”, и пак ще кажа (певецът, съставителят на тази песен): “Радвай се - Твоят Син възкръсна на третия ден от гроба”, и така нататък. Ако всичко това бе казано от Ангела на Божията Майка лично, то той не би имал никакъв повод да каже: “Хора, веселете се”, тъй като до скърбящата в уединение Майка не е имало никого, който да бъде приканван към веселие. Накрая, ако Сам Възкръсналият Й се е явил, то не е имало никаква нужда от явяването на Ангел.

^[19] Планината на Възнесението или Елеонската планина е най-високата от планините около Иерусалим. Тя се намира на изток, срещу мястото на Соломоновия храм, както определя пророк Захария, предвиждайки прозорливо великото събитие, станало на нея:Ще излезе Господ, и ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Иерусалим към изток (Зах. 14:3, 4). От самия ѝ връх, откъдето се възнесъл Спасителят, се открива обширна панорама към целия Иерусалим, лежащ зад дълбок овраг. Този овраг, осеян с гробове, е Иосафатовата долина; а навътре в нея се вижда изровеното безводно русло на потока Кедрон. Самата планина представлява варовиково-скалист рид. На мястото, откъдето се е възнесъл Спасителят, някога се е издигала прекрасна църква, построена от света Елена; а сега в четириъгълен двор, обграден със стени, се намира голяма осмоъгълна сграда от бял мрамор, с колони, където показват на пода, образуван от природна скала, отпечатък от ляво човешко стъпало. Според преданието тази стъпка е последната следа от Спасителя на земята; оттук Той се възнесъл на небето, благославяйки човешкия род. Върхът на купола на тази сграда не е събран; това е замисъл на света Елена при построяването на църквата на това място; целта е молещите се да могат да виждат небето, взело оттук Сина Човешки. Така и свети Кирил Иерусалимски казва, че Елеонската планина, припомняйки ни за възнесението на Господ, ни посочва след Него пътя към небето. Отпечатъкът от другото стъпало на Спасителя е пренесен от мюсюлманите в джамията Ал-Акса (крайна, уединена), намираща се близо до Омаровата джамия. Това е бивш християнски храм, построен от света Елена, а според други предания - от Юстиниан, в чест на Пресвета Богородица. Съществува предположение, че на това място е бил притворът на Соломоновия храм. Християните наричат тази сграда църква “Въведение на Пресвета Богородица”. Този храм е построен кръстообразно, като витлеемския; над горната част на кръста се издига купол; там, където би трябвало да бъде олтарът, сега има мюсюлманска катедра и зад нейната преградка в крайната стена се виждат две ниши; на пода на първата ниша, която е от дясната страна, върху обикновен камък е отпечатана следа от едно човешко стъпало; а на пода на втората ниша има отпечатък от две стъпала. Първата, единична стъпка е следа от Иисус, пренесена тук от върха на Елеонската планина; а другите две следи са оставени върху земята от Пресветата Дева, Която след младенческото Си влизане в храма останала в него до сгодяването Си, пребивавайки там в чести молитви в Светая светих. Разглеждайки следите от стъпките на Христа, заключават, че при възнесението Му Божественият лик е бил обърнат на север. По времето на блажени Иероним кръстът върху храма на Елеонската планина се виждал отдалеч. Наричали Елеонската планина и “планината на трите светлини”. Озарявана от лъчите на изгряващото и залязващото слънце, нощем тя била осветявана от огньовете на Соломоновия храм. Тя се състои от три възвишения: средната част, най-високата, е и планината на Възнесението; тази, която е на отсрещната страна на пътя към Витания, се нарича “планина на съблазънта”, за спомен на идолослужението на Соломон; а третата носи името “планина на мъжете галилейци”, където при възнесението на Спасителя два ангела се явили на апостолите и ги нарекли мъже галилейци. По думите на Беда - пътешественик и писател от VIII век, в древността, в навечерието на празника Възнесение, безчислени тълпи народ се стичали към Елеонската планина, към храма “Възнесение”, и там, със запалени свещи, прекарвали цялата нощ в молитви и песнопения, така че цялата планина изглеждала като че ли горяща. А в самия ден на празника, след литургията, всеки път обикновено се издигала такава силна вихрушка, че всички присъстващи със свещен страх и благоговение падали на земята.

^[20] След като минали няколко века, когато настанало гонение против иконите, било заповядано това неръкотворно изображение, като предмет на благоговейно поклонение, да бъде унищожено. Един високопоставен царедворец и ревностен привърженик на ереста бил пратен с това поръчение в Лида. Но колкото и да се стараел заедно с тълпа работници да изпълни тази заповед, не могъл да направи нищо и образът останал в предишния си вид. Работниците изстъргвали изображението, дялкали камъка, откъртвали цели плочи от колоната; но боите на образа се врязвали все по-дълбоко и по-дълбоко в стената и изображението не губело дори и най-малките подробности. Оставало им или да разрушат колоната, от което би се срутил целият храм, или да се откажат от светотатственото си дело. Велможата иконоборец избрал второто и прекратил разрушаването на образа, който оттогава получил още по-голяма слава и по-голям брой поклонници.

^[21] В дълбока древност Светата Атонска Гора се наричала Акти, Атос и Атон. Под думата Акти гърците разбирали тясна част от континента, вдаваща се далеч в морето и умивана от него и от двете страни. Точно такъв е Атон - това е дълъг ръкав планинска земя сред морето. Второто название Атос е произлязло, както са мислели древните, от името на вожда на гигантите Атос, който преминал в тази планина от съседна Тракия. Названието Атос се среща още в Илиада на Омир (ХIV, 229). През първите шест века след Рождество Христово е съществувал и град Атос, на мястото на днешната Велика Лавра “Св. Атанасий”. Третото име Атон е изменено в Атос. В подножието на връх Атон се намирал град Акроатос. Съществува предание, че Карея (административният център на Света Гора) с нейните околности е била известна в езическия свят под името Пентапол или Петоградие, където, казват, че Александър Македонски почивал три дни в промеждутъка от време между своите победи и бойни подвизи и че някои от езическите мъдреци идвали тук да търсят уединение, необходимо им за дълбоки размишления.

^[22] Като се явила насън на първия атонски отшелник (IХ век) преп. Петър, Небесната Царица благоволила да му каже следното за Света Гора: “Няма друго по-удобно място за служение на Бога от Атонската Гора, която приех от Моя Син и Бог за Мое наследство, та тези, които искат да се отдалечат от светските грижи и смущения, да идват и да служат там на Бога безпрепятствено и спокойно. Отсега нататък тази Гора ще се нарича Мое лозе. Много обичам това място; и ще дойде време, когато то от край до край, на север и на юг, ще се напълни с монаси. И ако те от цялата си душа служат на Бога и точно спазват Неговите заповеди, във великия ден на Моя Син ще ги удостоя с велики дарове. И още тук, на земята, те ще получат от Мен голяма помощ; ще облекча страданията и трудовете им, ще им дам възможност при малки средства да имат всичко необходимо в живота, ще отслабя вражеската бран против тях и ще направя името им славно по цялата земя!”.

Най-ранното известие за посещението на Божията Майка на Атон се е появило у нас (тоест в Русия - б. пр.) в съчиненията на Максим Грек, живял в Русия от 1518 година и починал в Сергиевата Лавра през 1556 година. Приел постриженик на Света Гора, постоянно жадуващ пак да се върне там, Максим Грек не могъл да премълчи нейната история. Той първи съобщил на руснаците атонското предание за посещението на Божията Майка на Атон, без обаче да обяснява откъде го е заимствал - от древни ръкописи или от устни разкази. Ето думите му: “Пречистата отишла заедно с апостол Иоан на Света Гора с кораб и като слезли там, където и досега се намира Иверският манастир, Тя тръгнала пеша заедно с Иоан към мястото, където сега се намира манастирът Ватопед, а там тогава живеели некръстени елини. Елините попитали апостол Иоан: “Коя е тази честна жена?”. Апостол Иоан им отговорил: “Това е Иисусовата Майка”. И те ѝ се поклонили. Тя извършила много чудеса, и мнозина се кръстили. След това, като минало време, великият цар Константин създал на това място манастир, посветен на Светата Богородица; след време Юлиан отстъпник разрушил този манастир, а след това православни селяни отново съградили манастира; от едно чудо дали и името на манастира на Пречистата - Ватопед. И след това Пречистата заминала заедно с Иоан с кораба за остров Кипър”. - По-нататък Максим Грек разказва за чудесното спасение на това място, в една къпина, на един царски син и превежда думата “Ватопед” като “къпиново място” (Сочинения преп. Максима Грека. Казань. 1862 г., т. III, стр. 111-114. Преосвещеният Чигирински епископ Порфирий в своята “История Атона” (ч. III, Спб. 1892 г.) счита това място в съчиненията на Максим Грек за по-късна добавка от някой преписвач (стр. 453-458).) Вече след Максим Грек атонското предание се появило в книгата “Мисленият рай”, издадена през 1659 година, откъдето го взел и свети Димитрий Ростовски в неговите Чети - Минеи (15 август). Преданието за посещението на Божията Майка на Атон е поетично предадено в стихове, които някои приписват на Черниговския ерхиепископ Филарет, а други - на светогореца Серафим. Поместваме ги тук.

Гора Атонска, гора свята,

аз не познавам твойте красоти,

нито твоя земен рай,

с шумящите под теб води.

Не съм виждал твоя връх,

потънал в облаците като мачта,

не съм усещал топлия ти лъх,

когато залезът в лъчи угасва.

Не съм виждал, горо свята,

твойте стръмнини, скали отвесни

и никога не съм изкачвал

каменистите пътеки.

Да те нарисувам с думи аз не смея,

за тази чудна красота

да съставя песен не умея -

замира тя на мойте уста.

Но едничко само зная

за теб, гора на чудесата,

че ти си тайнствена, прекрасна

и не си далеч от небесата.

И зная кой ти е владетел,

кому си дадена за жребий -

Теб те пази и лелее

Царицата с небесна висота.

Царица дивна,

Царица на всички народи,

Тя, Зорницата Христова,

твоя земен плен е разрушила.

През сумрака на дълбока древност

виждам, грешният, като сега

носи се самотен кораб, а на него

на Царя Дъщерята, тръгнала за Кипър.

Внезапен вятър, вълнува се морето,

и корабът пристава на Атон.

Чули вопъла на кумирите на Аполон,

всички бързат за среща с Мария

и разпознават в Нея тълпите от Атон

Майката на Истинния Бог.

“Тази планина - е казала Небесната Царица -

да бъде Моят жребий.

Простирам отсега десница

и Моят взор ще бди над нея.

И тук ще се излее чудно

благодатта и милостта на Моя Син.

За сегашния живот ще имаш всичко нужно,

а в бъдещия

за теб, атонски жител,

слуга Мой верен, раб Христов,

приготвена е райската обител,

награда за вярата и подвига суров.

Туй място няма да забравя,

за него винаги ще се застъпвам,

и ще ходатайствам за него

пред Моя Син довека.”

На Царицата сладкогласният обет

се сбъдва и се вижда в чудесата.

Тя неразлъчно е с Атон,

явява там пречистия Си лик

и беседва със Своите раби.

Насочва техните съдби,

бди над тях и ги закриля,

докато преминат земните им дни.

^[23] Според древно предание Лазар бил на 30 години, когато Господ го възкресил. След това живял още 30 години на остров Кипър, където отишъл поради страх от гонение от страна на иудеите. През 890 г. след Р. Хр. там били намерени светите му мощи.

^[24] Съществува древно предание, запазено в актовете на Третия Вселенски Ефески събор, че Пресветата Дева е посетила заедно със свети апостол Иоан малоазиатския град Ефес. Впоследствие там били издигнати храмове в чест на Пресвета Богородица и в един от тези храмове през 431 година бил проведен Третият Вселенски събор, който защитил достойнството на Приснодевата против лъжеучението на Несторий. Това посещение на Ефес, разбира се, е било извършено през време