(Иоан. 19:27)

Живописно се открива Назарет от гребена на Галилейските планини, заобикалящи го от всички страни; скалисти височини скриват отвсякъде това място на Божието въплъщение. Пътникът, изкачил се по стръмна пътека на върха на планината, до последната минута не подозира за близостта на това свято място. Но още една крачка - и пред него се открива благословеният Назарет, смирено прилепил се към склона на планината, спускащ се към оврага. Тъкмо тук, невидимо за очите на света и открито само пред небето, светото Семейство след завръщането си от Египет прекарвало дните си в дълбока неизвестност, докато Спасителят навърши 30-годишна възраст.

Тихо потекъл животът на светото Семейство след завръщането в Египет и заселването в Назарет. Праведният Иосиф продължил да се занимава с дърводелство; и Господ, Който Сам бил живият хляб, слязъл от небето, даващ живот и храна на всяка твар, се хранел заедно с Божествената Си Майка от труда на ръцете на бедния дърводелец. Но затова пък и Синът Божий, Господарят на господарите и Царят на царете, още от най-ранно детство се покорявал на този беден дърводелец до такава степен, че дори споделял труда му, и при това - с такова смирение и старание, че хората го наричали не само “сина на дърводелеца”, но и просто “дърводелеца”^[1]. И с каква ревностна преданост, с каква пламенна любов били одушевени всички действия на праведния обручник по отношение на Господ и на Пречистата Му Майка! Иосиф бил такъв грижовен настойник на Иисус, че и Самата Пресвета Дева наричала стареца “баща” на Нейния Божествен Син.

Животът на Преблагословената Дева преминавал в същите занимания и при същото смирение и благочестие, както и преди. Съществува предание, че Тя учела на четмо и писмо деца и от двата пола^[2]. В ръкоделията била неуморна, както и преди, и през свободните от молитви и богомислие часове усърдно се занимавала с тях, изработвайки дрехи за Себе Си и за Сина Си. Личността Й безспорно имала голямо значение в живота и развитието на Иисус Христос. Тя била чуден образец на религиозна чистота и майчина нежност, и главните Й черти - смирение и дълбока покорност - се изобразили в личността на Христос.

Най-сладкото утешение за Нея, без съмнение, е било да вижда постепенно разкриващото се Божествено величие на Нейния Син. Евангелистът недвусмислено казва, че в тишината на домашния живот, пред очите на Благодатната Си Майка и сред непрестанните грижи на мнимия Си баща Божественият Младенец растеше и крепнеше духом, като се изпълняваше с мъдрост^[3] . Разбира се, поради най-тясното и неразделно съединение в Него на Божественото и човешкото естество, Той нямал нужда нито от пазене, нито от наставления; но поради предълбокото Си смирение и слизането Си до човешките мерки, ги приемал с преголяма любов и ценял всички грижи за Неговото спокойствие, с които любовта на пренежната Му Майка непрестанно Го обграждала, стараейки се на всяка крачка да изпреварва желанията Му. С кротка покорност на Син Той внимателно слушал напомнянията Й и следвал съветите Й, като думи на най-добър приятел, предан Му с цялото Си сърце. В дълбините на Иисусовото Божество превисоките съвършенства на премъдростта, светостта и благостта пребивавали, разбира се, еднакви, без увеличаване и намаляване; но в човешкото Му естество те се проявявали постепенно: Иисус преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците. Пресветата Му Майка цялата била потопена в благоговейно внимание към това, което виждала в благодатния Си Син и което чувала от Него и за Него.

Простотата на начина на живот в Назарет на светото Семейство и степента на смирението му били толкова големи, че Натанаил, който живеел в съседната Кана Галилейска, на разстояние един час път от Назарет, дори и не бил чувал за Иисус; и едва от Филип узнал, че в лицето на Иисус, сина на Иосиф от Назарет, той намерил Този, за Когото бил писал Моисей в закона и били говорили пророците. От това може да се съди, колко скромни са били и животът на Пресветата Дева и Божествения Й Син, и самото жилище на светия обручник^[4].

Макар домът на праведния Иосиф постоянно да бил освещаван от присъствието в него на Този, Който е по-голям от самия храм, независимо от това Преблагословената Дева Мария, поради дълбокото Си чувство на благочестие, стриктно изпълнявала Божия закон. Сред заповедите на този закон имало една, която повелявала на всеки израилтянин да ходи три пъти в годината - на празниците Пасха, Петдесетница и Шатри - в Иерусалимския храм, за да се поклони и да принесе жертви на Господа. Наистина - както свидетелства древно еврейско предание - жените можели да отидат в Иерусалим, а можели и да си останат вкъщи, и споменатата заповед се отнасяла с пълна сила само за мъжете; и при това тогава Пресветата Дева можела да се опасява от гонения срещу Нейния Божествен Отрок от страна на Архелай, достоен наследник на пороците на баща си; но когато ставало въпрос за вярата, мисълта за удобство и страхът от опасността не можели да Я спрат. Желаейки да покаже пример, с каква точност са длъжни вярващите да изпълняват Божия закон и с какво усърдие са длъжни родителите да се грижат за децата си, полагайки в основите на възпитанието им благочестието, през годините на Христовото детство Тя ежегодно ходела в Иерусалим заедно с Нейния годеник на празника Пасха и вземала Иисус със Себе Си.

Едно от тези пътувания на Божията Майка било ознаменувано с особено събитие. По това време Иисус Христос бил на дванадесет години; а израилтяните имали обичай малко по малко да приучват момчетата на тази възраст към изпълнение на заповедите на Божия закон. Този път, след края на празника Пасха, Божественият Отрок останал в Иерусалим, като скрил намерението Си от Майка Си и от Иосиф; в противен случай любовта им не би им позволила да се разделят с Него. Като тръгнали от Иерусалим сред тълпа от скромни богомолци, състояща се, разбира се, от жители от Назарет и околните места, Пречистата Дева и Иосиф били уверени, че прескъпият им Син върви с някого от познатите или роднините, и затова, без да се тревожат, продължили пътя си до първата почивка, която направили в село Махмас. Но тук, като обиколили всички групички от почиващи богомолци и като не видели сред тях Иисус, те със сърдечна тъга започнали да се безпокоят за Него и угрижено да Го търсят навсякъде, и като не Го намерили, веднага се върнали обратно в Иерусалим. Можем да си представим скръбното състояние на сърцето на Пречистата Дева при неизвестността, къде е бил Отрокът Иисус. Не е ли изобразил точно тази скръб премъдрият Соломон в “Песен на песните”, когато е описвал мъчителните стенания на чистата гълъбица: “Търсих Този, Когото душата ми възлюби, търсих Го, но не Го намерих; виках Го, но не ми се обаждаше! Затова ще стана и ще обходя града и пазарите и площадите; и ще потърся Този, Когото душата ми възлюби!”? Уморена от непрекъснатото и напрегнато движение и обезсилена от печал и страх, Тя, съпроводена от Иосиф, побързала към храма може би за да излее тъгата Си пред Бога. И какво се появило пред очите им? Заобиколен от мастити старци и именити учители на народа, младият Иисус седял сред тях и ги слушал със смирението на момче и им задавал въпроси със силата на Господ. Мъдростта Му предизвиквала удивление и ужас дори и у най-старшите учители. Умилителни са думите на нежен майчин упрек, пълен със сърдечна загрижена любов, с които Пресветата Дева се обърнала към Иисус: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим! Като изслушал думите на Майка Си, Иисус Христос Й отговорил: Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Ето първите думи, чувани чрез Евангелието, от момчешките пресладки уста на Спасителя! Думи, преизпълнени с назидание и утешение: чрез тях Иисус Христос, като Син, отговорил с любов на Майка Си, и като Господ и Спасител, Я наставил, сякаш казал така: “Напразно сте Ме търсили между спътници, роднини и познати. Аз трябва да бъда в храма, който е дом на Небесния Ми Отец, и да се занимавам с делото на спасението на хората, за което съм изпратен от Отца!”.

Събитието в храма било съвсем естествен израз на специалното отношение на Иисус Христос към Бог-Отец, което Той изразил в последните Си думи и което по никакъв начин не изключвало, както показват последствията, покорността Му към Иосиф и Мария. Евангелистът казва, че след този случай светото Семейство се завърнало у дома и Божественият Отрок тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А Майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. Последната бележка ясно потвърждава, че Пресветата Дева Мария изобщо не е счела споменатата постъпка на Сина Си за непослушание, а предугаждала висшия смисъл, скрит в думите и действията на Този, Чието раждане и детство били заобиколени от редица велики чудеса. При все това, каква тежка жертва ще е било за Майката да вижда как малко по малко Синът Й се отдалечава от Нея и поема пътя на Своето служение. Можем да си представим каква поредица от отричания е преминала Мария, какви вътрешни мъки е изпитала, докато чувството Й на Майка се е примирило с мисълта, че ако Иисус Й принадлежал като син, то Той принадлежи и на света като Спасител.

От времето на завръщането на Пресветата Дева и Сина Й от Иерусалим в Назарет Евангелското повествование и преданието премълчават подробностите от по-нататъшното им пребиваване тук. Известно е само, че няколко години след това събитие годеникът на Пресветата Дева - Иосиф, отишъл в другия свят, при предците си, с желаната вест, че очакваният Месия е дошъл на земята. Преданието казва, че той починал на 110-годишна възраст. През ХII век показали гроба му на Даниил Поклонник зад пещерата на Благовещението, където го погребал Сам Иисус. Не е известно кога тялото му е било пренесено в Гетсиманската пещера, където вече почивали родителите на Пресвета Богородица (при влизане в пещерата посочват мястото на Иосифовия покой в една ниша вляво).

След кончината на Иосиф Пресветата Дева трябвало да се труди здраво, за да издържа Себе Си и Сина Си. Колко неуморима била Тя в работата Си, се вижда от това, че сред другите занимания успяла да изтъче за Иисус забележителен по изработката си червен платнен хитон, без шевове, който впоследствие бил постоянната Му дреха до самата Му смърт^[5]. Като се лишила от Своя покровител и защитник в лицето на Иосиф, Божията Майка изцяло се предала на покровителството на Небесния Отец и започнала по-пламенно да очаква откриването на царството на Нейния Син. Това време най-после настъпило: когато бил на около тридесет години, Господ Иисус Христос бил кръстен от Иоан в река Иордан и след това прекарал 40 дни в пост и молитва в Иорданската пустиня.

След четиридесетдневния пост в Иорданската пустиня и след победата над изкушавалия Го дявол Христос се върнал при Божествената Си Майка “в духовна сила”, съпроводен от учениците Си и от множество хора, които вървели след Него от Иордан. Поканен на сватбено тържество в съседната Кана Галилейска, Той отишъл там с Пресвета Дева Мария и с учениците Си^[6]. Тази сватба, удостоена с присъствието на Господ и на Пресветата Му Майка, явно била в небогато семейство. Оскъдността на средствата се проявила внезапно в недостиг на вино, и огорчила домакините. Човеколюбивата Божия Майка, състрадателна към всички скърбящи, не оставила това обстоятелство без внимание и съчувствайки на новобрачните за ситуацията, в която изпаднали, се обърнала към божествения Си Син с топло ходатайство за тях:Вино нямат - казала Тя, извършвайки първия Си опит за ходатайство пред Небесния Спасител за огорчените земни чеда. С тези немного думи Тя сякаш Му казала: “Те скърбят в ден на радост, но Ти, всесилни Човеколюбче, им помогни, отстрани от тях скръбта и им дай утешение!”. Без да нарушава дължимата покорност към Майка Си, с отговора Си Иисус Христос Й дал да разбере, че в делото на пратеничеството Му в света Го управлява само Небесният Отец, Чиято воля Той е дошъл да изпълни, и че проявите на Божественото Му достойнство имат друга, по-висша цел от облекчаването, макар и свръхестествено, на веществените нужди на хората. И затова, като Я нарекъл “ Жено”, Й отговорил: Какво имаш Ти с Мене, Жено? Още не е дошъл часът Ми. “Това били думи - казва свети Иоан Златоуст - не на изобличение на Майката, а на домостроителство, с които Той Я наставлявал и се грижел за това - чудесата да бъдат извършвани с подобаващо достойнство”. Блажени Августин открива в думите на Господ следната мисъл: “Той желаел да ни вразуми, че по Божество, чието величие имал намерение да покаже с превръщането на водата във вино, Той нямал майка”. При това може да се мисли и че Господ употребил думата Жено в смисъла, който ѝ е даден в книгата Битие, или по-точно - в рая, тоест Жената, посветена на Бога.Божията Майка несъмнено е знаела това място от Свещеното Писание, виждала е в лицето на Сина Си Семето на Жената и затова, както винаги, така и в тези минути, била така несъмнено уверена в милосърдието Му, че без ни най-малко да отпада в надеждата за изпълнението на Своето ходатайство, казала на прислужващите: Каквото ви каже, сторете. Там имало шест големи каменни делви, всяка от които събирала по две-три ведра вода, тъй като иудеите обичали да се мият. Христос наредил на слугите да напълнят делвите и после, като налеят от тях вода, да занесат на управителя на сватбеното тържество. По всемогъщата воля на Твореца на всичко водата се превърнала в най-добро вино и по този начин недостатъкът на угощението и скръбта на домакините били напълно отстранени, за радост на всеблагата Застъпница, а на учениците било дадено доказателство за небесното пратеничество на Учителя им. Твърдата вяра на Божията Майка във всемогъществото на Нейния Син произхождала, без съмнение, както от представите Й за въплътения Изкупител, които Тя си била съставила от пророческите предания, така и от наблюденията Й върху необикновените събития, предшествали и придружавали Неговото раждане.

След като постоял известно време в Кана, Христос заедно с Майка Си, братята Си и учениците Си тръгнал към Капернаум. Свети Иоан Златоуст казва, че целта на това пътуване било желанието на Божествения Син да настани тук Пречистата Си Майка за цялото последващо време на странстването Си. Както избрал Витлеем за родно място и Назарет - за място на Своето възпитание, така избрал Капернаум за място на Свое постоянно убежище. Вследствие на това в Евангелието този град е наречен Негов град (Мат. 9:1)^[7]. Предполага се, че Божията Майка не е имала собствено жилище в Капернаум. Предполага се също, че любовта Й и вярата Й към Божествения Й Син Я подтиквали да бъде винаги колкото се може по-близо до Него в непрекъснатите Му странствания по градове, села и пустини и че именно след Нея е вървял ликът на ученичките. Веднъж апостолите се изумили от това, че Иисус Христос беседвал с жена; оттук става ясно, че Господ не е имал такова общуване с жени; но когато Майката на Господ Го придружавала, те вървели след Нея и при нужда служели на общия Владика и на учениците Му с имуществото си.

В Капернаум Спасителят за първи път започва публичното благовестие за Божието царство. Господ Иисус Христос извършил много чудеса пред очите на неблагодарните Си съграждани от Капернаум като доказателство за Божественото Си пратеничество. Но тези хора, които с неверието и слепотата на вкаменените си сърца изчерпали Неговото милосърдие, навлекли върху родния си град страшното наказание на Неговия праведен съд и Го накарали да произнесе следните думи: И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане; но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе (Мат. 11:23, 24). Вследствие на това, какво станал после гордият Капернаум! В дните на Блажени Иероним той още бил наричан град, а от ХIII век говорят за него като за нищожно селце, в което имало до седем рибарски колиби. В днешно време нито една пътечка не води към него. Самото място, на което той се е намирал, се определя нееднакво от учените; такова е запустението на невярващия град. Правдоподобно мнение определя местоположението му на половин час път от селцето Табге, на нос Тангум. Крайбрежните хълмове, вместо с лозя, са покрити с гъст и висок храсталак от репеи, през които човек може да си проправи път само с големи усилия. Зад тази бодлива гора, в края на ниския нос се виждат само купчини черни камъни.

Минала първата пасха от общественото служение на Господ Иисус Христос и Той, като се върнал в Галилея, дошъл в Назарет. Като влязъл по навик един съботен ден в синагогата, Той предложил тук поучение, с което накарал всички да се удивляват на благодатните думи, излизащи от устата Му. Но когато поискали от Него чудеса, подобни на тези, които бил извършил в Капернаум, Той казал на онези, които се съблазнявали от незнатния Му произход, че никой пророк не е приет в отечеството си (Лук. 4:24); и изведнъж всички, които били в синагогата, се изпълнили с ярост; станали от местата си, изкарали Го вън от града и го завели навръх рътлината, на която бил разположен градът им, за да Го блъснат надолу. Но Той преминал посред тях (може би невидимо) и си отишъл. Предание разказва, че по това време в Назарет била и Пресвета Богородица и още при първата вест за случилото се в синагогата побързала към мястото на произшествието. Но като видяла яростта на тълпата на издатината на скалата, към която влачели Иисус, се вцепенила от ужас.

Болезнено въздейства споменът за това събитие, когато християнин погледне към тази планина. Тя се намира на юг от Назарет и към нея, почти до самия ѝ връх, води път по пресъхнало (в по-голямата си част) корито на ручей. За да се изкачи човек на върха ѝ, на мястото, откъдето заплашвали да блъснат Господа, трябва в края на ручея да се отбие от равния път на долината и по не много стръмно нанагорнище да се приближи до гребена ѝ. Тук тя се спуска като отвесна канара над тридесет метра надолу до неширока площадка или тераса, от която започва нова пропаст с дълбочина над сто метра и достига там с отвесното си подножие до Ездрелонската долина. На споменатата скална издатина, с благочестието на древни християни, е била съградена неголяма църква, лежаща сега в развалини. Тя се наричала “Църква на изплашената Майка”. Сега вместо нея тук е направен католически жертвеник, изсечен в подножието на горната отвесна скала. Дивите разраснали се храсти алое правят достъпа до него почти невъзможен и благочестието на стичащите се тук богомолци се ограничава само с това, че изрязват кръстчета върху бодливите стъбла на това растение, поради което тези храсти от горе до долу са покрити с кръстчета. Като несъмнено доказателство за това, че споменатото евангелско събитие е станало именно тук, а не на друго място, служат и двете намиращи се на самата скала щерни. Личи си, че в древността, когато църквата не е била още в развалини, тук са се стичали множество поклонници. Освен това в Назарет, почти в самия край на града, се намира една много древна сграда, чийто под е под земната повърхност. Тази сграда с древни сводове няма прозорци, вътре е много просторна и както се вижда, зад нея е имало кладенец и специални пристройки. Това е същата синагога, в която било замислено страшното дело на хвърлянето на Господа от скалата.

След втората пасха Господ, като видял нарастващото раздразнение на фарисеите, се отдалечил от Иерусалим в посока към Галилейско море и там, като избрал измежду учениците Си дванадесет апостоли, се върнал в Капернаум, където извършил множество чудесни изцеления. Но упорството и неверието на враговете Му били толкова големи, че и най-удивителни чудеса не оказвали върху него никакво въздействие. Желаейки да намалят влиянието на Господ върху народните маси, книжниците и фарисеите твърдели, че чудесата на Иисус Христос, невъзможни за обикновен човек, произхождат от силата на действащия в Него веелзевул, бесовския княз. Като чул тези думи и като прозрял какво вредно влияние могат да имат те върху народа, Христос пламнал от негодувание срещу клеветниците и нарекъл тази заблуда тежък грях против Светия Дух, тоест против божествеността на Самия Него, на Господа - Спасител, - грях, който няма да бъде простен нито тук, нито в бъдещия век. После, когато започнали да искат от Него личба от небето, Господ ги нарекъл лукав и прелюбодеен род, тоест неблагодарни и отстъпили от Бога хора, тъй като те упорито не вярват на Неговото учение след толкова чудеса; Той им дал да разберат до какво ужасно състояние ще стигнат от тяхното неверие. В този момент една жена от присъстващите, слушайки Го с отворено сърце, неволно извисила глас и възкликнала с благоговеен възторг:Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! (Лук. 11:27)^[8]. С това тя искала да каже колко е благословена Майката на Такъв Син. Така започнало да се изпълнява пророчеството на Божията Майка, че ще Я облажават всички родове. Господ благоволил да отбележи, че има по-важно блаженство, по-високо благословение: блаженство - в слушането на Божието слово, благословение - за изпълняването му: Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят. По пътя на послушанието човек може да се уподоби на Самата Пречиста Негова Майка.

Враждебните отношения на завистливите фарисеи към Господ Иисус и злите им клевети по Негов адрес станали известни на Майка Му и на братята Му (децата на Иосиф обручник от първия брак) и те намислили да Го отведат у дома и така да Го предпазят от опасността. Пречистата Му Майка, Която знаела тайната на явяването на Нейния Син, тръгнала единствено поради влечението на майчината Си любов към Него, още повече, че от известно време Тя вече била разделена с Него; а братята тръгнали, за да Го приберат у дома. Като дошли на мястото, където се намирал Господ Иисус, и нямайки възможност да се приближат до Него поради огромната тълпа, те поръчали да Му кажат, че Майка Му, братята и сестрите Му са дошли и Го чакат вън пред къщата. Разбира се, на злобните врагове на Христа, които се мъчели да разпространят сред народа недоверие към небесния Му произход, им било приятно да чуят посочванията на земните връзки на Неговото родство, когато някой казал: “Майка Ти, братята Ти и сестрите Ти са вън пред къщата. Търсят Те!”. Но Господ, желаейки да внуши на народа, че бидейки Син на Мария по плът, Той в същото време е Син Божий, Който е дошъл в света за спасението на грешниците, и бидейки длъжен да се покорява на Майка Си, в същото време има несравнимо по-висши задължения - да проповядва Евангелието, да върши волята на изпратилия Го Небесен Отец, отговорил: Коя е Майка Ми и кои са братята Ми? И като обгърнал с поглед седящите около Него, рекъл: Ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка! (Мат. 12:49, 50). “Те (тоест Христовите роднини) - казва свети Иоан Златоуст - би трябвало да влязат и да слушат заедно с народа или пък да изчакат края на проповедта и чак след това да се приближат до Господа... Ако са искали да говорят за истинността на учението, то би трябвало, за обща полза, да кажат това на всеослушание; а ако са искали да говорят за нещо друго, отнасящо се лично до тях, не е било нужно да настояват така”. Давайки на хората възможност да виждат в Негово лице Пратеник на Небесния Отец, ценящ най-високо от всичко делото на спасението на хората и отстраняващ всичко, което би могло дори и малко да попречи в него, Господ поставя изпълняването на Божията воля по-високо от телесното родство. Обяснявайки думите на Господ, свети Амвросий отбелязва, че в тях “няма нищо оскърбително за роднините Му, а се съдържа мисълта, че религиозната връзка между душите превъзхожда телесното родство”.

Малко преди четвъртата пасха Господ отишъл в Иудея. На тази пасха, както се вижда от последвалите събития, в Иерусалим била и Пресветата Дева. За да изобразим скръбното състояние на Пречистата Майка през последните дни от земния живот на Божествения Й Син, е необходимо да проследим страшните събития от Велики Петък.

Омразата на иудеите към Господ достигнала връхната си точка и в изпълнение на предвечния Божий съвет за спасението на хората наближило времето на осъждането на Най-светия Праведник на кръстна смърт. Заедно със страданията на Божествения Син започнали страданията и на Неговата Майка. Неизразимо тежко било за чистото Й сърце да гледа усилията на порочните и лъжливи врагове да изопачават истината на безгрешния Праведник. Тя болезнено страдала при вида на възлюбения Си Син, обкръжен от безчестие и скърби; но заедно с това, бидейки винаги най-близка свидетелка на Неговите добродетели, Тя, без съмнение, желаела да се уподоби на Него в твърдото понасяне на тези скърби. В основата на дълбоката Й горест лежала жестока сърдечна борба: от една страна, поради любовта Си към Божествения Й Син, Тя не би искала да гледа страданията Му; а, от друга - покорността Й към Божията воля за спасението на Хората Я подтиквала да приеме всичко, което е предопределено на предвечния Божий съвет за изкуплението на грешния свят. Споделяйки със Сина Си милосърдието към човешкия род, Тя Самата желаела смъртно болният свят да получи небесно лекарство. Но поради майчината Й любов към Сина Й, на Когото това лечение Му струвало толкова скъпо, Тя не можела без ужас дори и да помисли за начина на изцеление. И пронизваното от тази борба сърце намирало само една опора - в непоколебимата вяра в Бога и в надеждата на Него. По този начин Пречистата Майка мислено е могла да следва Своя Син по страшния път на страданията Му, споделяйки вътрешните вълнения и скръбните чувства, обзели душата Му. Разбира се, ужасните събития от първата нощ след арестуването на Господ от враговете, когато той бил доведен от Гетсиманската градина на разпит пред първосвещениците и старейшините^[9] били дълбоко и силно почувствани от Божията Майка в молитвено уединение. Удало Й се да види Божествения Страдалец не по-рано от мига, в който Пилат Го представил пред народа окървавен, обезобразен, покрит с рани и облечен с дреха на поругание, с трънен венец на главата и с тръстикова пръчка в ръката, Той бил изведен пред народа с думите: Ето Човека!^[10] . Как ли се е увеличила скръбта на нежното сърце на Майката от чутите от Нея лъжесвидетелства, които злочестили славата на Сина Й, от яростния вопъл на тълпата, отдала предпочитание на разбойника пред чистия и невинен Агнец и пожелала да дари живот на убиеца и да убие Началника на живота! Изтерзана от скръб, Тя стояла близо до дома на Пилат и със сърдечен трепет изчаквала края на този страшен съд^[11]. Намирайки се тук, Тя могла да чуе гласа на глашатая, обявил произнесената от Пилат присъда, и да види повдигането на тежкия кръст, който Спасителят трябвало да носи до мястото на екзекуцията. Кръстният път започнал. Като минал стотина крачки, на завоя на улицата, изкачваща се към хълма, Спасителят изнемогнал и паднал под тежестта на кръста^[12]. Преданието допълва, че в началото на кръстното шествие на Христос Пресветата Дева се обърнала към Пилат с молба да пощади Сина Й. Но като получила отказ, побързала да догони печалното шествие по най-прекия път и като минала по тясната уличка зад Пилатовия дворец, срещнала на това място Божествения Кръстоносец и с примряло сърце видяла Неговото изтощение^[13]. Недалеч от това място пътят завива надясно и става още по-стръмен. Тук Спасителят отново изнемогнал. Но срещнат от Симон Киринеец, го удостоил да сподели с Него тежкия товар, поставен върху Него от човечеството. Тук Той се обърнал към плачещите иерусалимски жени и ги предупредил за горчивата участ, която ги очаква. По-нататък, след стотина крачки, където пътят върви нагоре, излязла от дома си света Вероника и освежила страдалческия лик на Спасителя, като избърсала с кърпа кръвта и потта от Него^[14]. От това място шествието се насочило към “Съдни порти”, на които се окачвали присъдите на осъдените и с които свършвал от тази страна Иерусалим^[15]. По-нататък започвала Долината на мъртвите или Лобно място, Голгота. Като стигнала до Голгота и като видяла всички приготовления за жестоката и същевременно позорна смърт на Сина Си, като чула ударите от чука, който приковал ръцете и нозете Му към кръста, като видяла как Го издигат на кръста и като си представила живо огромните Му страдания, Божията Майка без съмнение би паднала в несвяст под бремето на угнетяващата Я скръб, ако Божията благодат не бе Я подкрепила. Тя се приближила до разпнатия Си Син и с неизказана болка на душата съзерцавала страданията Му^[16]. Докато всички ученици Го изоставили и избягали, не виждаме Майката на Господ нито да се страхува, нито да бяга, а Я виждаме да стои при кръста Иисусов; Тя се оказва над всеобщия страх, над лично заплашващата Я опасност, над апостолското мъжество. Така, Божията Майка не се виждала по време на Христовата слава, нито на Тавор, нито при виковете: “Осанна!”; а сега, когато около Него не се намерил нито един от множеството Му ученици и апостоли, освен Иоан, когато и чуждите, дошли на Голготското зрелище, не могли да понесат хладнокръвно печалната гледка и се връщали у дома си, “удряйки се в гърдите”, Тя, пред очите на всички, безстрашно стояла в подножието на кръста... С какво можем да си обясним това високо мъжество и крепкост на духа? С нищо друго, освен с дълбоката Й преданост към Божиите съдби, с вярата Й в Божествената сила на Нейния Син, известна на Нея повече от всички от явните и тайни чудеса на целия Му земен живот, с това, че познавала Христовите тайни, които Тя постигнала преди всички и най-съвършено от всички спазвала в сърцето Си. Вярата, надеждата, превъзхождаща всяка друга надежда, любовта, не само естествена, но и извисена чрез вярата в духовна и Божествена, хранели в Нея вътрешна животворна светлина, която и мракът, и смъртта, и Голготските ужаси не обзели. Не малко значение имало и това, че Божията Майка виждаладоброволното страдание на Сина Си. Преди това Той, без да се крие и нееднократно бил говорил за него; това можело до известна степен да намалява горчивината на страданията Й. Светата Църква неведнъж влага в устата на Божията Майка следното съзнание: “Доброволно, Сине Мой и Творецо, търпиш на дървото ужасна смърт. Защото, искайки да спасиш Твоето създание, прие смърт” (Плач на Пресвета Богородица, песен 1 и 9). Без никакво съмнение, и Сам Господ, като видял жестоката скръб на Майка Си, невидимо Й дал сила да понася страданията и тайно говорел на сърцето Й думи на вяра и надежда^[17].

Евангелистът не говори Божията Майка да е ридаела подобно на иерусалимските жени. Нейните ридания биха смутили последните минути на нежно обичаната Личност. А и самата Й горест била по-високо от сълзите; който може да плаче, той още не е проникнат от силата на цялата скръб, която човешкото сърце понякога изпитва. Но мечът, предсказан от Симеон в миговете на радостта Й, сега пронизал цялата Й душа. Спасителят видял от кръста каква скръб пронизала сърцето на Майка Му и погледът към Нея бил за Него ново мъчение. Преминавайки постоянно от едно място на друго, за да проповядва, Той не можел да изпълнява домашните Си задължения на син, но въпреки това не преставал да бъде надежда и утешение на Майка Си дори в земно отношение. Сега Пресвета Мария оставала сама на този свят, оставала Майка вече не на Иисус, обичан и уважаван от всички, от Когото се страхувал дори синедрионът и Който бил обект на надеждите на целия Израил - а на Иисус, Който бил изоставен от всички, поруган, разпнат заедно със злодеи. Трябвало да Й даде някакво утешение, но да Й го даде по такъв начин, че то, служейки Й като отрада за цял живот, да не я подложи на насмешки и оскърбления от страна на враговете, мнозина от които, намирайки се още при кръста, разбира се, биха си позволили дързост, ако биха разбрали, че сред тях се намира Майката на Иисус. И Господ не употребил това име, а като обърнал към Нея взор, изпълнен с любов, и нежна грижовност, Й казал, посочвайки към любимия Си ученик Иоан: Жено, ето син Ти! С тези думи Той сякаш казал: “Аз умирам, но вместо Себе Си Ти оставям Моя възлюбен ученик и Те поверявам на неговата грижа, а него - на Твоята любов”.

Ето Майка ти - продължил Той, обръщайки се към Иоан и премествайки погледа Си към Пречистата Си Майка - поглед, който вече бил последният прощален поздрав към Нея от Предвечния Й Син. “Ето Майка ти, възлюбени Мой ученико! - сякаш казал Той. - отнасяй се към Нея със синовно, благоговейно уважение, като към Моя Майка! Благоугаждай Й с услуги и грижовност в житейските Й нужди! Свято изпълнявай волята Й във всичко! Бъди послушен към наставленията Й! Обръщай се към Нея в скърбите и горестите си! Прибягвай към Нея в изкушения и ще намериш помощ! Притичвай при Нейните молитви при гонения и ще получиш утешение, защита и безопасност във всички обстоятелства на живота си! Бъдете взаимно съединени със свята любов!”.

Ученикът съвсем точно изпълнил волята на умиращия Си Учител и Приятел...

Кой може да измери дълбочината на скръбта на Пресветата Богородица, застанала пред кръста, към който било приковано тялото на възлюбения Й Син? Потапяйки се в тази бездна от скръбни чувства, обзели пречистата душа на Божията Майка на Голгота, светата Църква ги изобразява в следните трогателни песни:

“Виждам Те сега, възлюбено и любимо Мое Чедо, да висиш на кръст и сърцето Ми се къса от мъка”.

“Сега бях лишена от Моята надежда, радост и веселие - от Моя Син и Господ. Горко Ми! Страдам със сърцето Си”.

“Горко Ми, Чедо! Като избегнах болките при раждането Ти, сега болезнено се измъчвам”.

“С великото Ти и чудно раждане, Сине Мой, бях възвеличена над всички майки. Но горко Ми! Сега, като Те гледам на дървото, огън изгаря утробата Ми”.

“Ето, сладката Ми светлина, надеждата и добрият Ми живот - Моят Бог, угасна на кръста”.

“Меч прониза сърцето Ми, о, Сине, като не понесох да Те гледам как висиш на дървото”.

“Имах Те за едничка надежда, живот и светлина на очите на Твоята рабиня, Владико, Сине и Боже Мой. А сега бях лишена от Теб, сладко и любимо Мое Чедо”.

“Няма ли да кажеш дума на рабинята Си, Слове Божий? Няма ли да утешиш родилата Те, Владико?”

“Безгрешни Сине! Колко несправедливо си прикован към кръста като злодей”.

“Горко Ми, Пресладки Сине, душата Ме боли, като Те гледам прикован към кръст посред двама злодеи, след злодейски съд”.

“Сладко Мое Чедо! Къде залезе светлоносната Ти красота? ... Горко Ми! Къде се скри красотата Ти, Пресладки, къде е благолепието, къде е благодатта, сияеща от Твоя образ, прескъпи Мой Сине?”.

Когато тайните ученици на Иисус Христос Иосиф Ариматейски и Никодим, желаейки да спасят от поругание поне останките на своя Наставник, измолили от Пилат разрешение да ги вземат, след снемането на пречистото Иисусово тяло от кръста, “непозналата мъж Майка”, - по думите на църковните песни, - като Го прие с плач, сложи Го на коленете Си, умолявайки Го със сълзи и целувайки Го, ридаейки горчиво и възкликвайки”:

“Страдания, скърби и въздишки Ме сполетяха, като Те гледам, възлюбено Мое Чедо, гол, самотен и помазан с благоухания покойник”.

“Мъртъв Те гледам, Човеколюбче, Който възкресяваше мъртвите. Утробата Ми жестоко пострада. Бих искала да умра с Теб, защото не мога да Те гледам бездиханен мъртвец”.

“Вземи Ме сега със Себе Си, Сине и Боже Мой, да сляза, Владико, и аз с Теб в ада; не Ме оставяй сама, защото, като не Те виждам, вече не ще мога да живея”...

В подобни мигове, ако някога би могло да има подобни на тях, кой не ще пожелае смъртта? Господ виждал това, но виждал и че ако Я вземе сега със Себе Си, това би означавало да остави целия свят, и особено учениците Си, които и без това сега били скръбни и нещастни, кръгли сираци.

“Удивлявам се, като Те виждам, преблаги Боже и прещедри Господи, без слава, без дихание и без образ; и плача, държейки Те, защото не се надявам, горко Ми, да Те видя, Сине и Боже Мой!”.

“Мисля, Владико, как Аз, Твоята рабиня, не ще чуя сладкия Ти глас, нито ще видя красотата на лицето Ти, както преди; защото се скри, Сине Мой, от очите Ми”...

А при пренасянето на пречистото тяло на Господа, при полагането Му в гроба и погребението светата Църква изобразява скръбта на Пресвета Богородица в следните песнопения:

“Горко Ми! Какво виждам? Къде отиваш сега, Сине Мой, а Мен оставяш сама?”.

“Ридайте и плачете горчиво заедно с Мен; защото, ето, Моята сладка Светлина и вашият Учител се спуска в гроба”.

“Виждам страшна и преславна тайна: как ще легнеш в тесния гроб Ти, Който с повеление възкресяваше мъртви в гробовете?”.

“Нито от гроба Ти ще стана, Чедо Мое, нито ще престана да проливам сълзи Аз, Твоята рабиня; защото не мога да понасям раздялата с Теб, Сине Мой!”.

“Отсега нататък Радостта Ми никога не ще Ме докосне; Светлината Ми и Радостта Ми залезе в гроба. Но няма да Го оставя Сам, и Аз ще умра тук и ще се погреба заедно с Него!”.

“Душевната Ми рана изцели сега, Чедо Мое; възкресни и премахни болката Ми и скръбта Ми; защото Ти можеш, Владико, да правиш всичко, каквото пожелаеш, както доброволно и се погреба”.

“Но възкресни на третия ден от мъртвите, Слове, както предрече, та да Те славя, радвайки се!”.

Накрая гробът, като побрал в себе си тленните останки на Иисус, бил запечатан с печата на синедриона. И ученикът прибра Божията Майка при себе си. Тя върви по улицата, придружена от беден и самотен рибар, за да живее в малък, и то чужд дом, в тишина, в простота... Колко естествено е било тук тази вечер, Иоан, който през време на последната вечеря се бил облегнал на гърдите на Иисус, да говори сега с Неговата Майка за последната Му беседа, която най-дълбоко от всички се била врязала в сърцето му! А в тази беседа Господ често казвал: Чеда, няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете... Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си... Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши... Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене... Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца... И вие сега сте наскърбени, но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме”...Повтаряйки тези утешителни обещания на Господа, Пречистата Му Майка и Иоан вярвали, че пак ще видят Господ Иисус...

В една църковна песен четем: “Архангел Гавриил в бели дрехи се яви светъл като мълния пред Христовия гроб, отвали камък от гроба, и голям страх обзе стражата Ти, и внезапно всички станаха като мъртви”. Като се съвзели, избягали в града: Наближавало утрото. Мироносиците вече отивали към гроба на Иисус - за да помажат тялото Му с аромати. За отбелязване е, че Майката на Иисус, която без никакво съмнение повече от всички била изпълнена с любов към Него, не взела участие в общата инициатива на другите жени. Слагайки в сърцето Си всички думи на Иисус за Самия Него, бидейки по-внимателна от другите към великите и чудни събития от живота Му от яслите до гроба, Тя, разбира се, се научила повече от другите да вярва на Неговите най-високи обещания и макар и не открито пред всички, но в дълбините на духа Си изповядвала: “Не може да бъде Моят Иисус да е умрял завинаги!”. От друга страна, за отбелязване е и това, че никъде в Свещеното Писание не се казва ясно, че Пресвета Богородица е видяла възкръсналия Господ. От времето на страданието на Спасителя почти до слизането на Светия Дух в Евангелието никъде дори не се споменава за Божията Майка. Става ясно само, че цялото неголямо общество е силно развълнувано: апостолите и жените ходят от едно място на друго; срещат се тук и там; разказват, съвещават се, недоумяват и се колебаят; убеждават се и отново искат да бъдат убеждавани. Сам Господ им се явява, ту насаме, ту, когато са заедно; уверява невярващите; позволява им да Го пипнат; яде заедно с тях и така нататък. С една дума, всички действат и вземат участие във великото събитие; а Тази, Която, според естествения ред, би трябвало първа да взема най-дейно участие в тези обстоятелства, остава незабелязана, докато сърцето Й, пронизано от меч при разпъването на Нейния Син и Господ, би трябвало да се изпълва сега с най-чиста радост. А и църковните песнопения, и светите Отци посочват, че Тя е видяла Възкръсналия Господ и се е радвала за Него, дори повече, отколкото всички други вярващи. На кого, в действителност, би могла да принадлежи най-голямата радост по повод на възкресението на Господ, ако не на Тази, Която най-достойно от всички можела да я приеме? Душата на Пречистата Дева, поразена по-дълбоко от всички от скръб при вида на страданията и на смъртта на Нейния Син, не се ли нуждаела повече от утешение? Не била ли по-способна и да приеме това утешение? И в кого другиго, сред неголемия кръг избрани, ако не в Божията Майка, могла да бъде намерена съвкупност от добродетели и духовни съвършенства? И така, поради високото достойнство на Пресветата Дева, най-голямата радост по повод на възкресението на Спасителя принадлежала на Нея, принадлежала Й не само като на Майка на Възкръсналия, но и като на най-достойна в кръга от вярващи.

В църковните песнопения намираме следните изрази:

“Като видя възкръсналия Твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна!”.

“Като видя Бога, Когото Ти роди по плът, възкръснал от мъртвите, както Той предрече, ликувай, чиста!”.

“Като видя днес Христа, Когото Ти роди, прекрасно възсиял от мъртвите, за спасение на всички, чиста, красива, непорочна сред жените и прекрасна, радвай се с апостолите и Го прославяй”.

“Като видя Твоя Син и Бог възкръснал от мъртвите, Ти, Богородице, се изпълни с радост”.

“Ти, Майко Дево, се показа като Изток на Слънцето на правдата и се зарадва, като Го видя възкръснало от мъртвите, както и предрече, и просветило целия свят”.

“Като гледаше Сина Си да виси мъртъв и гол на дървото, Ти страдаше; но затова пък, като Го видя възкръснал на третия ден, Ти се развесели, всенепорочна”.

Евангелистите, разбира се, са имали важна причина, за да премълчат явяването на Възкръсналия Господ на Майка Си. И първо, вероятно за това не е имало воля на Самата Божия Майка, тъй като три от Евангелията са били написани още докато Тя е била жива; а Тя, каквато смирена била дотогава, такава останала и след възкресението на Господ. Второ, явяването на Възкръсналия Син на Майка Си тогава било несъмнено за всички, било напълно естествено и нямало никаква нужда да се разказва за него. Трето, свидетелството на Майката за възкръсналия Й Син, поради родствената връзка, не само не би доказвало истинността на възкресението, но би могло и да го подложи на съмнение. Мнозина Отци на Църквата са били на мнение, че Божията Майка не е и напускала гроба на възлюбения Си Син през целия съботен ден и първа видяла явяването на Ангела от небето, отвалянето на камъка, опустелия гроб, вцепеняването на стражите, повивките, пълни със смирна и алой и вече оставени настрана; видяла и Самия Възкръснал - преди Мария Магдалина, най-вероятно - преди всички. Но само възкръсналият Господ и Тя, преблагословената Му Майка, знаят кога точно е станало това явяване^[18]. По-нататък - може да се мисли, че Тя е била с апостолите и с жените мироносици и в Сионската горница, когато Господ се явил на всички ученици, събрани заедно както в деня на възкресението, така и седмица след това; може да се мисли, че Тя е била и край Тивериадско море по време на чудесния риболов, в който участвал и апостол Иоан, на когото Тя била поверена и който, разбира се, побързал да Я извести за явяването на Господ край морето.

След четиридесетдневно пребиваване на земята след възкресението Господ се явил на апостолите в Иерусалим и като ги извел на Елеонската планина, им дал последни наставления и благославяйки ги, се възнесъл на небето.

Прославяйки Възнеслия се, светата Църква представя Божията Майка като присъстваща на елеонското събитие: “Господи! След като изпълни скритата от създаването на света тайна, като благ, дойде с учениците Си на Елеонската планина, заедно с родилата Те, Твореца и Създателя на всички; защото на Тази, Която при Твоите страдания майчински страдаше повече от всички, Й прилягаше и да се наслади с преголяма радост на славата на плътта Ти”. Присъствайки на Елеонската планина^[19] и виждайки славното възнесение на Своя Син и Бог, Пресветата Дева се радвала на извършването на делото на спасението на човешкия род и на това, че Тя Самата била удостоена да послужи на тайната на Божието домостроителство.