ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!


-------------------------
В една църковна песен четем: 
“Архангел Гавриил в бели дрехи се яви светъл като мълния пред Христовия гроб, отвали камък от гроба, 
и голям страх обзе стражата Ти,
и внезапно всички станаха като мъртви”. 
Като се съвзели, избягали в града: 
Наближавало утрото. 
Мироносиците вече отивали към гроба на Иисус - за да помажат тялото Му с аромати. 
За отбелязване е, че Майката на Иисус, която без никакво съмнение повече от всички била изпълнена с любов към Него, не взела участие в общата инициатива на другите жени. Слагайки в сърцето Си всички думи на Иисус за Самия Него, бидейки по-внимателна от другите към великите и чудни събития от живота Му от яслите до гроба, Тя, разбира се, се научила повече от другите да вярва на Неговите най-високи обещания и макар и не открито пред всички, но в дълбините на духа Си изповядвала: “Не може да бъде Моят Иисус да е умрял завинаги!”. От друга страна, за отбелязване е и това, че никъде в Свещеното Писание не се казва ясно, че Пресвета Богородица е видяла възкръсналия Господ. 
От времето на страданието на Спасителя почти до слизането на Светия Дух в Евангелието никъде дори не се споменава за Божията Майка. Става ясно само, че цялото неголямо общество е силно развълнувано: апостолите и жените ходят от едно място на друго; срещат се тук и там; разказват, съвещават се, недоумяват и се колебаят; убеждават се и отново искат да бъдат убеждавани. Сам Господ им се явява, ту насаме, ту, когато са заедно; уверява невярващите; позволява им да Го пипнат; яде заедно с тях и така нататък. С една дума, всички действат и вземат участие във великото събитие; а Тази, Която, според естествения ред, би трябвало първа да взема най-дейно участие в тези обстоятелства, остава незабелязана, докато сърцето Й, пронизано от меч при разпъването на Нейния Син и Господ, би трябвало да се изпълва сега с най-чиста радост. 
А и църковните песнопения, и светите Отци посочват, че Тя е видяла Възкръсналия Господ и се е радвала за Него, дори повече, отколкото всички други вярващи. На кого, в действителност, би могла да принадлежи най-голямата радост по повод на възкресението на Господ, ако не на Тази, Която най-достойно от всички можела да я приеме? 
Душата на Пречистата Дева, поразена по-дълбоко от всички от скръб при вида на страданията и на смъртта на Нейния Син, не се ли нуждаела повече от утешение? 
Не била ли по-способна и да приеме това утешение? И в кого другиго, сред неголемия кръг избрани, ако не в Божията Майка, могла да бъде намерена съвкупност от добродетели и духовни съвършенства? И така, поради високото достойнство на Пресветата Дева, най-голямата радост по повод на възкресението на Спасителя принадлежала на Нея, принадлежала Й не само като на Майка на Възкръсналия, но и като на най-достойна в кръга от вярващи. 
Евангелистите, разбира се, са имали важна причина, за да премълчат явяването на Възкръсналия Господ на Майка Си. И първо, вероятно за това не е имало воля на Самата Божия Майка, тъй като три от Евангелията са били написани още докато Тя е била жива; а Тя, каквато смирена била дотогава, такава останала и след възкресението на Господ. Второ, явяването на Възкръсналия Син на Майка Си тогава било несъмнено за всички, било напълно естествено и нямало никаква нужда да се разказва за него. Трето, свидетелството на Майката за възкръсналия Й Син, поради родствената връзка, не само не би доказвало истинността на възкресението, но би могло и да го подложи на съмнение. Мнозина Отци на Църквата са били на мнение, че Божията Майка не е и напускала гроба на възлюбения Си Син през целия съботен ден и първа видяла явяването на Ангела от небето, отвалянето на камъка, опустелия гроб, вцепеняването на стражите, повивките, пълни със смирна и алой и вече оставени настрана; видяла и Самия Възкръснал - преди Мария Магдалина, най-вероятно - преди всички. Но само възкръсналият Господ и Тя, преблагословената Му Майка, знаят кога точно е станало това явяване. По-нататък - може да се мисли, че Тя е била с апостолите и с жените мироносици и в Сионската горница, когато Господ се явил на всички ученици, събрани заедно както в деня на възкресението, така и седмица след това; може да се мисли, че Тя е била и край Тивериадско море по време на чудесния риболов, в който участвал и апостол Иоан, на когото Тя била поверена и който, разбира се, побързал да Я извести за явяването на Господ край морето. 
-------------------------------------
Славянобългарски манастир 
"Св. Вмчк Георги Зограф", 
Света Гора, Атон, 2006 г. 
-----------------------------

***Мнозина у нас обаче, спомняйки си известната песен “Ангел вопияше Благодатней”, напразно мислят, че архангел Гавриил е възвестил на Пресветата Дева възкресението на Господ; това мнение е напълно погрешно. Точният смисъл на тази песен е следният: (в момента на Благовещението) Ангелът казал на Благодатната: “Чиста Дево, радвай се”, и пак ще кажа (певецът, съставителят на тази песен): “Радвай се - Твоят Син възкръсна на третия ден от гроба”, и така нататък. Ако всичко това бе казано от Ангела на Божията Майка лично, то той не би имал никакъв повод да каже: “Хора, веселете се”, тъй като до скърбящата в уединение Майка не е имало никого, който да бъде приканван към веселие. Накрая, ако Сам Възкръсналият Й се е явил, то не е имало никаква нужда от явяването на Ангел. https://www.youtube.com/watch?v=IxvqhkTf-Eo